Тайни и загадки

Най-изследваното парче плат разкрива нови детайли

Торинската плащеница е едно от най-изследваните парчета плат в историята, но все още е загадка.

Напоследък интереса към видеото, създадено през 2008 г от „International Institute for Advanced Studies of Space Representation Sciences“ в Палермо е подновен.

И това е във пряка връзка с триизмерното изображение на „Човекът в плащеницата“, разкрито от предишно изследване. 

Кои са изследователите?

Институтът е основан от Джузепе Мария Каталано, който се описва като инженер, автор, художник и учен в областта на науките за представяне на пространството.

В този случай терминът „пространство“ се отнася за геометричния, а не за външния вид.

Подобно на триизмерното представяне, Каталано използва своята „наука за представяне“ и старата техника наречена фотограметрия, за да пресъздаде това, което може да се е случило.

Какво е установил той?

Анатомичната форма на дясната ръка в това положение показва силно усилие по време на тракцията на пръстена около палеца.

Това доказва съзнателно движение, направено от доста здрав човек.

Анатомичната форма на дясната ръка в другата позиция, която е известна от векове и доказва забележителното разстояние на тялото от равнината на плащеницата.

Подобно на фотограмите, поставени една върху друга, платното показва не само тези две крайности, но и междинните позиции на ръката.

Накрая лявата ръка, левият крак и поясът също се изследват в отделните позиции, последващи и близки, причинени от редовни телесни движения. 

За няколкото секунди геометрично определено излъчване от тялото, преминаващо през предметите, отпечатало на плащеницата изображенията на съвсем здраво тяло и извършващо съзнателно движение.

С други думи Каталано твърди,

че неговата наука за представяне сочи доказателства, че двете ръце и единият от краката са се движили, докато е било създавано изображението.

Rob Dreher  от списанието „The American Conservative“ посочва, че новата позиция на ръката демонстрира прилика с тази на византийската икона известна като „Христос Пантократор“ на Синайския манастир от 6-ти век, която е жест на благословия.

Ръката е позиционирана, за да даде благословение на това, което може да е бил Иисус. Той е възкръсващ от мъртвите и ето ги двете точки лесно свързвани от онези, които искат да вярват, че това е било  истинското погребение.

И още. Защо плащеницата улавя толкова малко движение? Ами ако плащеницата е фалшификат от 13-ти век, както вярват мнозина експерти?

И дали това не показва, че фалшификаторите внасят някакви подробности с цел заблуждение на историците?

НП/The American Conservative