Най-голямата загадка на човечеството. Съществува ли времето?

Въпросът с времето

Дали времето е най-голямата и най-трудната загадка, която стои пред човечеството? Повече от ясно е, че ние сами създаваме времето за удобство при възприемането на външния свят в зависимост от свойствата на нашия мозък.

Действителността е непрекъсната и постоянна. Но за да имаме възможността да я възприемем, трябва да я разчленяваме на отделни моменти.

Да си я представяме във вид на безкрайна редица отделни моменти, от които за нас винаги съществува само един.

Възприемането

Ние възприемаме действителността през някаква тясна цепнатина. И онова, което виждаме в тази цепнатина наричаме настояще.

Онова което сме видели, а сега не виждаме – минало, онова което въобще не виждаме, но очакваме – бъдеще.

Разглеждайки всяко явление като следствие на друго или други и на свой ред, като причина за трето или трети всички явления са във функционална зависимост едно от друго.

И можем да кажем, че идеята за времето е неразривно свързана с идеята за причинността и функционалната зависимост.

Причината за миналото

Без време причиността не може да съществува, също както без време не може да съществува движението или отсъствието на движение.

Но представата за нашето „пребиваване във времето” в нас е невероятно сплетена и объркана.

Преди всичко е важно да разберем отношението си към миналото, настоящето и бъдещето. Обикновено смятаме, че миналото вече го няма. То е отминало, изчезнало, изменило се е, превърнало се е в друго.

Къде е бъдещето? Къде е настоящето?

Бъдещето също го няма. Него още го няма. То не е пристигнало, не се е образувало. Настоящето наричаме момента на прехода на явленията от едно небитие в друго.

Само този кратък момент съществува в действителност за нас, по-рано той е съществувал като възможност, а сега ще съществува в спомените. Но този кратък момент всъщност е фикция.

Той няма измерения

Ако искаме да се спрем на това то признаваме, че светът не съществува. Съществува само някаква фантасмагория на илюзиите, разпалващи се и гаснещи.

Обикновено не си даваме сметка за това и не забелязваме, че нашият обичаен поглед върху времето ни отвежда към едно постоянно лутане.

Ето защо източната философия ни учи да живеем единствено днес. В настоящия момент е заключена философията на живота.

НП