Българската история е богата и изпълнена с героични събития, които често са били обект на манипулации и целенасочено изопачаване.
Някои от най-съществените измами засягат ролята на България като световна сила, нейното културно и политическо наследство и истинското лице на Византия.
Тези манипулации не само подценяват българския принос към световната цивилизация, но и оформят криворазбрана представа за нашето минало, която продължава да влияе върху националното ни самочувствие.
България като световна сила
Една от най-пренебрегваните истини за българската история е нейният статут на значима световна сила през Средновековието.
Първото българско царство, основано през 681 г., се изправя като равноправен съперник на тогавашните империи, включително Римската и по-късно Византийската.
При управлението на хан Крум и цар Симеон Велики, България достига до териториален и културен разцвет, който няма аналог в Европа.
Много историци обаче подценяват този период и го представят като периферен за европейската история. Ролята на България като фактор в Европа често е затъмнена от акцента върху Западната Римска империя и германските кралства.
Това изопачаване има своите корени в по-късната политика на западноевропейските държави, които търсят начини да принизят влиянието на източноевропейските народи.
Историята на българските успехи, като победите над Византия и разгрома на най-мощните армии на империята, често се разглежда в контекста на „варварски” нашествия, а не като част от логиката на международната политика по онова време.
Византия – една измислена империя
Терминът „Византия“ е създаден постфактум от западните историци, за да обозначат Източната Римска империя.
Исторически, самите жители на тази империя никога не са се наричали „византийци“. Те се смятали за римляни, а тяхната държава била продължение на Римската империя.
Тази терминологична измама има за цел да отдели културния и политическия престиж на Рим от източноевропейските традиции, които Източната империя представлявала.
За България тази манипулация е особено значима,
защото Византия е представена като културно и политическо превъзходство, което доминира над Балканите.
Всъщност, България в продължение на векове е не само равнопоставен, но и често надмощен съперник на тази империя.
Победите на хан Крум, цар Симеон, цар Самуил и други български владетели демонстрират не само военна мощ, но и културна сила, която не е била подчинена на „византийската цивилизация“, както често се твърди.
Изопачаването на културното наследство
Българският принос към европейската култура често е подценяван или изцяло игнориран. Създаването на нашата азбука и разпространението на православието в Източна Европа са два примера за фундаменталния принос на България към световната цивилизация.
Въпреки това, тези факти често са представяни като заслуга на други държави или народи. Дори днес кирилицата често се нарича „руска азбука“, въпреки че е създадена в България от ученици на светите братя Кирил и Методий.
Манипулацията на съвременната историография
Модерната историография често служи на политически цели, като омаловажава ролята на България в световната история.
Пример за това е минимизирането на ролята на българите в защитата на Европа от нашествията на различни варварски племена и запазването на християнството като доминираща религия.
България, със своето стратегическо положение, неведнъж е играла ролята на защитник на Балканите и Централна Европа, но тези събития рядко получават признание в западните исторически трудове.
Манипулациите и измамите
в българската история са сериозно предизвикателство пред националното самосъзнание.
Подценяването на България като световна сила, създаването на термини като „Византия“ и изопачаването на културното ни наследство са само част от методите, чрез които българската роля в историята е била пренебрегвана.
Време е тези манипулации да бъдат разобличени, а историческата истина да бъде възстановена, за да се осъзнае пълният мащаб на българския принос към световната цивилизация.