НАТО се съобразява безропотно с Турция. Армията нахлу в Сирия

С анализатора от Центъра за близкоизточни изследвания Славчо Велков разговаряме за нахлуването на турски войски на територията на Сирия в района на град Джераблус. Градът беше подложен на удари от авиацията на САЩ преди силите на опозиционната Сирийска свободна армия да вземат контрола над град Джераблус със сухопътната подкрепа на турската редовна армия.

---

Стойчо Керев: Господин Велков, какво се случи след нахлуването на турските войски в Сирия?

Славчо Велков: Най-общо би могло да се каже, че настъпи рязка промяна на средата за сигурност в региона, тъй като това е първият случай от страна на Турция на използване на сухопътни войски на чужда територия. Освен това би могло да се каже, че се промени балансът на силите, т.е. съотношението на силите и средствата, особено в района на Северна Сирия. Това, което наблюдаваме като сухопътна операция с турски войски, с подкрепата на САЩ, по отношение на международното право е агресия. Това е нахлуване на чужда територия и овладяване на населен пункт, който не е от държавата Турция. Неслучайно Сирия реагира пред съвета за сигурност на ООН и аз дори си задавам въпроса хипотетично какво би се случило, ако няколко сирийски бригади бяха нахлули на турска територия. Имайте предвид че тук говорим за натовска държава, каквато е Турция с подкрепата на най-мощната натовска държава САЩ. Засега с мълчаливото одобрение и полугласното такова на Франсоа Оланд. Той заяви, че Турция вероятно има основания за подобно нахлуване.

Стойчо Керев: Джараблус е важен заради кюрдите, но имаше ли необходимост от такава военна интервенция?

Славчо Велков: По отношение на тази промяна на средата на сигурност, трябва да уточня, че Джараблус, градът който беше овладян е ключов не толкова заради своята инфраструктура, колкото заради мястото, което заема в Северна Сирия. Това е единственият град, който можеше да позволи да бъдат обединени двата кюрдски анклава Кобане и Ефрин, на север от Алепо. По мое мнение, според информацията, с която разполагаме в Центъра за близкоизточни изследвания, това нахлуване е осъществено именно заради готвеното овладяване на града от кюрдските отряди, известни като “Силите за защита на народа”. Всъщност това са въоръжените отряди на т.нар. демократичен съюз, който е ПКК. Разбира се Турция не можеше да допусне подобно нещо и така се стигна до тази намеса.

---

Стойчо Керев: Реакцията според Вас?

Славчо Велков: Възниква обаче въпроса Русия наистина ли е била толкова изненадана от това и защо за разлика от миналата година, когато беше твърдо против създаването на буферна зона от Турция, сега като че ли не се противопостави. Аз лично смятам, че с изключително мощния разузнавателен инструмент, с който разполага Русия, всичките признаци на готвено нахлуване са били доловени. Дори нещо повече, смятам, че Турция си е осигурила мълчаливото съгласие на Русия още при посещението на Ердоган на 9 август. И на практика тази агресия беше насочена не толкова срещу Ислямска държава (която нямаше кой знае какво присъствие и позиции в Джераблус), колкото срещу идеята за формиране на формация на северно сирийските кюрди и прекъсването на връзката им с ПКК, както и отрязването на пътя на снабдителните линии от Сирия към Турция и обратно.

Стойчо Керев: Бъдете още по-конкретен. Какво искате да ни кажете?

Славчо Велков: Турция използва един изключително успешен хибриден способ като вкара в Джераблус отряди на т.нар. сирийска умерена опозиция в лицето на “Сирийската свободна армия”. Тя беше почти пред разпад преди няколко месеца, но в резултат на това, че беше поддържана, обучавана и въоръжавана на турска територия на нея и се даде възможността да влезе победоносно в града и операцията да се представи като операция на “Сирийската свободна армия”, с подкрепата на турските въоръжени сили и както Ердоган сподели “местни сили”. Местните сили са толкова бити и обезкървени, че те просто нямат думата. Но така или иначе Турция изпълни своя замисъл. А той беше в две направления – първо да стопира почти формиралата се вече кюрдска автономия в  Северна Сирия и второ да си осигури съгласие и подкрепа за бъдещата буферна зона, тъй като тя сега се очертава отляво от изток и отдясно от запад на Джераблус и ще бъде няколко десетки километри при граничната блокада, между 20 и 40 км. дълбочина.

Стойчо Керев: Кои са силите, които ще контролират тази област?

Славчо Велков: Според Ердоган тази зона трябва да се контролира от опозицията, която воюва срещу Башар ал Асад. Всъщност в момента се готви вкарването на няколко турски бригади, около 15 000 военнослужещи, сили за специални операции и артилерия, които да контролират тази зона.

Стойчо Керев: Възниква въпросът Турция достатъчно силна ли е, дори след опита за преврат, че да постъпва както си пожелае?

Славчо Велков: Това беше третата пропагандна цел – правителството на Ердоган да покаже, че турските военни сили са хомогенни, консолидирани и в състояние да водят успешни бойни действия, независимо от опита за военен преврат. И разбира се да покаже мощта на най-голямата натовска армия в този регион. Разбира се да си правят изводи и съседите в какво състояние е армията на Турция и да не предприемат резки движения. Неслучайно аз свързвам два факта – първо посещението на американския вицепрезидент Джо Байдън, който се опита да смекчи изострените отношения между двете страни, заради изгнаника Гюлен и посещението на нашия премиер Бойко Борисов.

Стойчо Керев: Как го тълкувате?

Славчо Велков: Неслучайно това посещение предхожда посещението му в Германия и резултатите от него са посланията, които той ще занесе на Ангела Меркел. Иначе що се отнася да двустранно споразумение между България и Турция по отношение на бежанските въпроси, естествено, че такова може да бъде сключено. Но всички знаят много добре, че бежанският поток нито се стреми към България, нито да остане в България. Неговата цел е Европа. Така че без Европейски съюз нещата няма как да се решат. Ердоган показва и на нашия премиер, че е достатъчно решителен и че може да тропа по масата включително и с въоръжени сили. Питате ме дали е възможно да се случи подобно нещо и към България. Ако ги ядосаме достатъчно. Но тук има и един друг факт и той е, че Турция е член на НАТО.

---

Стойчо Керев: Защо Турция изобщо не съгласува с НАТО нахлуването на територията на Сирия?

Славчо Велков: Е, разбира се, че не е искала разрешение. Тя не е искала най-вероятно и за свалянето на руския самолет. Но искам да кажа нещо друго, което не е моя мисъл, но съм съгласен с подобен извод. Той е на ваши колеги от вестник “Хюриет” , които са достатъчно смели въпреки репресиите. И той е следният – че след нахлуването на Турция в Сирия и заявката и за решително участие като един от големите играчи в процеса. Така територията на Северна Сирия ще се превърне във втори Виетнам. Аз споделям подобно мнение, защото в момента в тази наглед малка държава участват световни сили – САЩ, Русия, Великобритания, Франция, Белгия ,Иран, Саудитска Арабия, Катар, Йордания.

Стойчо Керев: Говорите за една нова фаза на войната или не?

Славчо Велков: Тоест може да се каже, че конфликтът вече се превръща в глобален, тъй като от него зависи и глобалната сигурност. Ние сме свидетели на неща, които не биха се случили в друга ситуация. Руски кораби нанасят ракетни удари по сирийска територия от повече от 2000 км. от Каспийско море, руска авиация нанася удари от иранско летище, базата “Инджирлик” се ползва вече от няколко държави, в същото време Германия се готви да изтегли авиацията си от там. Което означава, че госпожа Меркел разчита именно заради това да и бъде занесено някакво послание.

Стойчо Керев: Турция е във състояние на война, така ли да разбирам. И дали има статут на сигурна държава?

Славчо Велков: В момента Турция води война и тя води тази войн на няколко фронта, защото срещу самата нея се води война, включително във вътрешността и. Там предстоят събития, които наистина могат да ни напомнят за Виетнам. Така че средата за сигурност в региона от няколко дни рязко е променена. Според мен националната система за сигурност в Турция, колкото и да е мощна и адекватна, в момента изпитва сериозни трудности. Особено като се има предвид какво огромно количество от хора в националните структури, в това число и правосъдната система, са освободени. И една система за сигурност, която не е успяла да долови признаците за готвещ се преврат, явно няма да може да се справи и с онова чудовище, което се нарича Ислямска държава.