Нашенската крадена магия хваща най-силно и държи век

Традиционната българска магия, лечебните обреди и заклинанията за прочистване от черни мисли и влияния са наш неоспорим принос към световната мистика и магията.

Магьосничество и баячество

В наши дни да бъдеш посветен в магия и баячество не е толкова лесно, колкото да решиш и да станеш капитан, летец или жонгльор.

До скоро е било точно обратното, но днес само в най-закътаните места на България са запазени тайнствените обреди на старата магия.

Магията в българските родове може да се предава по женска линия през поколение, а по мъжка е спорно. Там се говори, че ако е осенено момчето, го избират.

Въпреки, че уменията им може да бъдат заличени за мистичното културно наследство, някои възрастни баячки днес отказват да предадат вещината си на когото и да било.

Силата на баенето

Най-разпространено е правилото, че силата на баенето се предава по майчина линия, но през едно поколение – от баба на внучка.

Традиционно обаче това трябва да се случи, докато момичето все още е „чисто” и не е започнал менструалният му цикъл.

При все, че овладява тайното знание на една доста ранна възраст, младата баячка няма право да използва своите сили, докато не излезе от детеродна възраст и влезе в менопауза.

Изключение се прави само, ако възрастната баячка, първоизточник на уменията й умре

Друго разпространено вярване е, че баене може и да се краде, т.е. скришом да се научат думите на баялната формула, както и съпътстващите я магически действия. Счита се, че крадено баене и магия много „хваща”, ефективно е.

Общото между всички успешни баячки е, че вярват и почитат сакралните думи, които изричат.

Вярват също в собствената си сила, не я разпръскват излишно и искрено желаят доброто на човека, който е потърсил помощта им.

Кодовете в думите на магьосниците

В различните региони се прилагат различни методи за баене и леене на куршум. Думите в заклинанията, обикновено под формата на стих, също се различават.

Богатата разновидност от баяния е част от фолклора ни, с която недостатъчно сме запознати.

До голяма степен това е така и защото народните лечителки вярват, че сакралните наричания, които използват, които са „опитомили” и съхранили, трябва да бъдат пазени в свещена тайна.

При стандартно баене за здраве или против уроки често са достатъчни само заклинанията

За класическото леене на куршум се използва вода, огън и олово, като в най-общия случай оловото се нагрява и се пуска в купичка вода.

Някои баячки, вместо олово използват други „помощници“ като нож, брашно, сол, здравец, козе мляко, ръжен от огнището, въглен, яйце.

Съществуват и други причини за баене – за жених, за зачеване, за смекчаване на страданието след смърт в семейството, та дори и за освобождаване на моми, които се държат налудничаво и за тях се казва, че са откраднати от змей – змейовици.

Вещината като обект на научен интерес

През 2016 г. екип от катедра „Етнология“ на Софийския университет проучва задълбочено Карнобатския регион.

Районът и по-специално южнокарнобатските села са исторически, етнографски и демографски свързани със Странджа и Сакар, което ги прави особено интересни за изследователите.

Вниманието им е привлечено именно от многобройните форми и вариации на баячки, гледачки, енергетици и други народни лечители.

Наличието на множество сакрални места

и поле за инкубационни практики също е обект на етноложки и антроположки интерес.

„Масово в регионите на Странджа и Сакар е разпространено баенето против уроки със сол и здравец (или зелена тревичка), леенето на куршум против уплаха, лекуването на брадавици с клонки от розов храст.

Други любопитни фигури са гледачките, които познават бъдещето чрез гледане на кафе, карти и боб. В тази група попадат и лечителите, които с енергия диагностицират и лекуват болното място.”

Такива са наблюденията

на д-р Виолета Коцева, етнолог, преподавател в СУ и изследовател на народните лечителски практики.

„Всяка баячка носи своята история, която я е направила такава – жена, която жертва свободното си време, времето за децата и съпруга си, за да помага.

Повечето от тях се възприемат като надарени със специалната способност да лекуват.

Традиционно лечителството е наследствена дейност, практика, която се предава от майка на дъщеря, от баба на внучка, от леля на племенница, но обикновено в рамките на семейството и тесния роднински кръг.”

НП