Народ, който има съзнание ще има светла бъднина!

„Един народ, който има съзнание, култура,  писменост, наука, непременно ще има светла и трайна бъднина!“ Васил Друмев

Първи ноември е общобългарски празник на историческата памет

и на националното ни самочувствие, отстоявано с  години и десетилетия. Принос за това имат стотици и хиляди знайни и незнайни  книжовници.

Наставници и просветители, борци  за национално освобождениие, вдъхвали вяра в собствените сили на народа  за трудностите,  пред които пътят на историята ги изправял неведнъж.

Ето какво ни казаха учениците

от Националната Априловска гимназия в Габрово, създадена през 1835 година, през 2016 година.

„Денят на народните будители възниква в трудното време на душевна разруха и национална покруса след неуспеха в  Първата световна война.

Сринатият възрожденски идеал за  мнозина вещае разпадане на националната ни ценностна система. В такъв момент българите избират историческия опита да ги води.

Те се вглеждат в най-светлите имена

на българското духовно минало. Търсят съприкосновение с онези, които в трудно и безперспективно време с мощта на своята мисъл възстановяват  равновесието и духовния уют на българите.

Йоасаф Бдински, Григорий Цамблак, Константин Костенечки, Владислав Граматик, поп Пейо, Матей Граматик, Св. Иван Рилски, Неофит Бозвели, братята Димитър и Константин Миладинови, Георги С. Раковски,

Васил Левски, Христо Ботев,

Иван Вазов, Стефан Караджа, Хаджи Димитър, Любен Каравелов, Добри Чинтулов и още стотици радетели за народна свяст и българско самосъзнание. Всички те заслужават днес имената им да бъдат изказани на глас.

Първи ноември е онзи ден,

в който спокойно можем да седнем и да обърнем поглед назад, в десетилетията, във вековете и да помислим за миналото, за да видим не само празника, но и символа.

Символът на вярата, символът на спомена за миналото, което ще проправи пътя на бъдещето, символ на онова, което стои точно пред нас, но върху което ние така и не се замисляме.

И най – вече да ни накара да си спомним, да се поучим, да се преклоним и да подражаваме, да продължаваме и никога да не забравяме.

Поклон пред паметта на всички светци, възрожденци, революционери, творци, борци и герои.

„Будител“ има санскритски корен

буда, който означава зрящ, буден. Това ни дава основание да приемем, че званието будител имат честта да носят всички учители, „зрящи” духовни водачи, изковаващи от слово най-мощното оръжие.

Да добавим и думите на руския учен акад. Дмитрий Лихачов:

„Плътта на българската държава създаде Аспарух, нейния дух – Кирил и Методий, Черноризец Храбър, Йоан Екзарх.

И чуждите завоеватели не можеха да поробят тази държава на духа, защото в защита на българския народ в плътен строй застанаха писмеността, езикът, литературата…и българскте учители.“

Днес празнуваме като отдаваме почит на всички просветители. Но през 1945 г. честването на празника е отменено от комунистическия режим.

Въпреки това традицията остава запазена в паметта на българския народ. В много селища на България този ден се отбелязва неофициално.

Например в района на град Пирдоп на този ден учениците от началните училища изработват фенерчета с изписани букви от българската азбука, осветени отвътре и дефилират пред обществото на селището облечени тържествено, в много случаи с народни носии.

След дълго прекъсване, със Закона за допълнение на Кодекса на труда, приет от 36-тото Народно събрание, на 28 октомври 1992 г., се възобновява традицията на празника.