Формирането на спомени е изключително сложен процес, който напълно препрограмира съзнанието ни, карайки отделните клетки в него да образуват нови връзки помежду си.
Това се дължи на протеините в мозъка. Затова учени си задават въпроса – какво ще се случи, ако лишим мозъка от така необходимите му протеини? Могат ли спомените ни да бъдат редактирани?
След дългогодишни изследвания, те откриват, че съществува начин дълготрайните спомени да бъдат засегнати и дори частично заличени.
Това може да бъде постигнато след контролирани лишения на мозъка от протеини и непрекъснати опити да се припомни конкретно негативно преживяване. Колкото по-детайлно и задълбочено човек опитва да извика в съзнанието си въпросния спомен, толкова по-неточен става той.
Изследователи от Льовенския католически университет в Белгия и Института Лайбниц в Германия успяха да унищожат асоциативната памет при мишки, потискайки активността на определен ген в главния мозък.
Невробиолозите са променили въпросния ген така, че да може да бъде „изключен“ в определен момент. В хода на експеримента учените обучили мишките да се движат от единия до другия край на клетката, когато им бъде подаден светлинен сигнал.
Гризачите запомнили, че когато се запали светлина, на отсрещната страна ще се появи храна. Това се нарича асоциативно обучение. Когато мишките започнали успешно да изпълняват тези действия, учените „изключили“ съответния ген. След което гризачите не били в състояние да решат задачата бързо и правилно.
Този ген е изключително важен за функционирането на мозъка. Ако при човек той по някаква причина намали активността си, може да доведе до намаляване на умствените способности и шизофрения.
НП 2017