Разглеждаме учението на катарите в детайли и неимоверно ще го свържем с това на богомилите по нашите земи.
Еретизъм, мистицизъм и дуализъм са популярно асоциираните понятия, както с богомилското, така с катарското братство.
Но нека се спрем на дуализма: религиозно-философската дихотомия между “светлината и мрака”, най-общо казано.
Това не означава, че можем да разглеждаме идеята за двойственността с “философска лекота”, водеща до първично противопоставяне между доброто и злото, бялото и черното, твърди Ан Бреньон, френски историк, специалист в областта на катаризма.
Защо катарите защитават дълбокия смисъл на дуализма и как християнските политико-религиозни реформи и интереси стигат до модифицаиране на тази духовната парадигма ?
Големите заблуди
Катарите остават докрай дуалисти, докато богословската догматизация на Римската църква прогресивно отхвърля инициалната идея.
Нещо повече, катарите са единствените християни, които някога са теоретизирали своя дуализъм, тъй като гностиците препращат предимно към митовете.
Още през XI век, Църквата започва да отрича “предкатарските ереси”, но причините за това отричане остават неясни, съдържащи мътни аргументи.
Според Църквата,
катарите представляват магьосници и манихеи, които ядат малки деца и не вярват в тайнствата на Бога.
Преди средата на XI век., попадаме на исторически източници, описващи катари, които всъщност са упражняващи епископи, но Римокатолическата църква ще осъди техния дуализъм едва в края на XII век.
А това ни кара да се запитаме : защо дуализмът, просъществувал вече цял век, бива разобличен и преследван?
И още: Защо Църквата се противопоставя на идеята за дуализъм, според която земният свят е дело на дявола, след като откриваме толкова много дуалистични следи в самите християнски писания?
Според изследователската работа на Ан Бреньон,
еретиците от Кьолн цитират Светите писания, използвайки абзаци, които ще бъдат преизползвани от окситанските катари през следващия век.
Тоест те се позовават на евангелската притча за доброто и лошото дърво: доброто дърво може да даде само добър плод; лошото дърво дава лош плод. Това е коренът на катарския дуализъм.
Ако продължим в посока на този прочит на целия Нов Завет, бързо стигаме до наблюдението, че християнството е по същество дуалистично.
Катарите се опитват да насочат вниманието към земният свят “тънещ в зло”.
В този смисъл, възможно ли е той да бъде плод от Дървото на Доброто и да бъде създаден от Бог, който разпръсква Доброто?
Катарите споделят идеята, че създателят му е дървото, даващо лоши плодове: това е дяволът, бащата на злото.
Една добра кауза не може да доведе до лош ефект. “Моето царство не е от този свят“, казва Христос.
Кой управлява този свят?
Но тогава, как можем да обвиним някого, че е дуалистичен последовател, носейки в себе си дуалистични схващания ?
Самата дефиниция за ерес чрез дуализъм ще отнеме време на Римокатолическата църква.
Това е така, защото, както споменахме, ключовете на дуализма се намират в християнството и едва в края на 11-ти век, църквата започва да “анализира” еретическата реч като коренно противоположна на идеята за управление на този свят от и в името на Бог.
Нека разясним пречките по пътя на отхвърлянето на учението
Началният постулат на катарския дуализъм е: Бог е добър, Бог е всемогъщ.
Ако разгледаме света, в който живеем, този свят, подчинен на насилие, страдание, почит към глупостта, несправедливост, смърт не вдъхновява към Бога- баща.
Което означава, че или Бог не е добър, или не е всесилен.
Бреньон пише, “че нещо ни убягва или, още по-лошо, нещо убягва на Бог.”
А сега, нека се насочим към идеята, че Бог е създател на света, но е дарил на душите свободна воля. Това, което обикновено наричаме „свободна воля“ е способността да избираме между добро и лошо. Но откъде тогава идва злото?
Ако Бог е добър, ние не можем да обясним съществуването на лоши плодове без наличието на лошо дърво.
Тоест, ако разгледаме падането на Луцифер- ангел, създаден от Бога в небесното му царство, който сам решил да се обърка, това отново не отговаря на логиката.
Как би могъл този ангел да избере и измисли злото, ако нищо в битието на Бог, нито в неговото творение, не му е оставило възможността?
Кога и как точно се е стигнало до пренаписване и корекции на дуалистично богословие, което в крайна сметка се развива и използва в целия християнски свят е процес, който остава частично документиран.
Счита се обаче, че в края на 12-ти век, започва да надделява “абсолютният“ дуализъм, който оневинява Бога от цялата отговорност за злото и го поставя на пиедестала на Началото на битието ни.
По книгата на Ан Бреньон, Катарите