Тайни и загадки

Мистична енергия властва над хората. Друга ги кара да светят

Има състояние, в което спящият внезапно става без да се събужда и започва да се движи до момента, в който не се събуди.

Нещата стават особено сериозни по време на пълнолуние. Тогава те вдигат ръце към небесното светило, сякаш в отговор на някакви мистични послания.

Един забравен вече учен,

барон Фон Райхенбах разбрал, че цялата психична нагласа на свръхчувствителните хора, имащи нещастието да са болни от сомнамбулизъм по някакъв начин се влияе от сила, която би следвало да се търси във външния свят. И интересното е, че тя може да се отразява в огледала.

Това действително била мистичната енергия. След години изследвания Фон Райхенбах разбира  каква е тази енергия и как друга подобна кара хората да светят?

Чувствителните хора

можели да усетят подчиняващото ги въздействие на лунната и възраждащото ги на слънчевата светлина, дори през стени и тавани.

Непрекъснатите експерименти на барона показали, че мистериозните енергии имат източник. Луната влияе подчиняващо. Слънцето разблокира подчинението.

Страдащите от отрицателното въздействие

на Луната били подложени от Райхенбах на слънчеви бани и се оказало, че след време симптомите им изчезват. Изцелението ставало сякаш благодарение на чудо.

Сама по себе си тази въздействаща върху чувствителните пациенти енергия представлявала мистерия, за която било нужно име.

Фон Райхенбах се заровил в германската митология в търсене на някакъв термин, с който да опише всепроникващата природа на странните токове. На старогръцки „odos“ означава „път“ и нарекъл тази мистична енергия Од.

Силата Од

не била инертна, а персонална. Влиянието й се отразявало върху наблюдаваните хора. С промените в Од се променяли и усещанията им.

Бледата бяла светлина се излъчвала от хората дори в помещения със стени и тавани. Заредени от слъчевия диск те светели в тъмнината.

Баронът правилно предположил, че всяка материя, изложена достатъчно на слънчева светлина, започва да излъчва енергия Од.

Светлината била толкова силна, че на нея ясно можели да се различат чертите на лицата на другите присъстващи.

Независимо от всички нарочно взети мерки,

Райхенбах така и не успял напълно да елиминира всепроникващите слънчеви потоци Од.

Дори по време на нощните експерименти затъмнените стаи се изпълвали със странното слабо лъчение. Други наричали тази проява „ектоплазма“.

Райхенбах предпочитал термина „Од“ и смятал, че силата прониква във всичко и е далеч по-важна, отколкото се предполагало първоначално.

С откритието, че тя изпълва цялата материя, дискусията за връзката между дух и материя вече не изглеждала толкова проблематична. Од е израз на световната душа, която изпълва и преминава през всичко.

д-р Фон Райхенбах