От хилядолетия насам се разказват истории за арабските пустини, изпълнени с мистерия, магия и легенди.
Една от тези истории описва изгубен древен град, който бил наричан с различни имена – Убар, Лабар или Ирам. Смята се, че той е заровен в пясъчните дюни вече хиляди години.
За него говорели бедуинските номади, споменат е в Корана, както и в класическата книга „1001 Арабски нощи“.
Смята се, че вълшебният град се намирал в пустинята Руб ал-Хали. Тя била обитавана от мистериозни народ, наречен Ад, и управлявани от крал Шадад ибн Ад.
Градът бил основан през 3000 пр.Хр.
Той бил невероятно красив и изящен. Там се търгувало най-вече с подправки и масла. Спирка за всички големи търговци, които се любували на невероятната природа на местността, наричана Арабия Феликс.
Но между 100 и 300 година сл.Хр, градът изведнъж бил заличен. Легендата разказва, че изгубеният град Убар бил унищожен като наказание от Бога.
Жителите му обърнали гръб на традициите и на Аллах и не се вслушвали в съветите на пророка Худ.
За това този „рай“ бил заровен след огромна пясъчна буря, която го заличила от света завинаги.
Въпреки, че не се знае дали загубеният град Убар наистина е съществувал, мнозина са се опитали да го намерят с желания за слава. Някои твърдят, че са го виждали, а други така и не се завърнали от арабската пустиня.
В търсене на една легенда
Един от най-ранните опити да бъде намерен Убар бил направен през 1930 година от изследователя Бертрам Томас.
Той поел на пътешествие през пустинята Руб ал-Хали, с цел да стане първия европеец, който да прекоси безжизненото морето от нажежен пясък.
По време на пътуването си, неговите водачи бедуини му разказали за изгубения град, изпепелен от Аллах, поради греховете на жителите му.
Томас прекарал години наред в търсене, но не открил нищо. По-късно той споделил за приключенията си с Т. Е. Лорънс, познат и като Лорънс Арабски.
Той нарекъл града „Атлантида на пясъците“
Пленен от тази история той правел големи планове да открие легендарния град, но починал преди да има шанса дори да има възможността да осъществи амбициозния си план.
Бертрам Томас бил обсебен от идеята да намери Убар. Той дори написал книга за него, наречена „Arabia Felix“. Но така и не постигнал целта си.
През 40-те години имало редица експедиции в търсене на града. Една от тях била водена от Уилфред Тесигер. Ученият успял да намери кладенец и древна каменна крепост на място, наречено Шиср.
По-късно в проучване на местността, компанията Petroleum Development намерила огромна стена на крепост и вход на пещера под нея.
Но техните интереси
не били свързани с тези находки и те напуснали местността без да изследват откритието си.
През годините десетки други опити се провалили, докато през 1992 не било направено обещаващо откритие.
То било дело на група археолози от Лос Анджелес. Те не само твърдели, че намерили изгубения град, но и смятали, че знаят причината за неговата гибел.
Било направено обширно проучване
като групата използвала и технология, позволяваща да се види какво се крие под пясъчните дюни.
Те попаднали точно на това което търсели под кладенеца и крепостните стени. Там се намирала голяма конструкция, наподобяваща древен дворец.
Екипът намерил и доказателства, че има яма, която се образувала под града. Ето как бавно бил погълнат от пустинните пясъци.
Истина или мит
Въпреки откритията мнозина вярват, че мистичния изгубен град е само един мит. В историческите арабски източници Убар се отнася към регион и група хора. Не към конкретен град.
Едва през средновековието приказките „1001 арабски нощи“ романтизират Убар и така бива описан като град.
Въпреки това винаги ще има хора търсещи приключение и магия в света, и те ще продължат мисията си да намерят „Атлантида на пясъците“.
mysteriousuniverse.org