Маите са били невероятно силни астрономи, които са откривали и усвоявали принципите за движението на планетите в небето много преди Николай Коперник да направи това.
Така нареченият „Дрезденски кодекс“ е древна книга, създадена от местните жители преди пристигането на Колумб. Това е артефакт на маите, писан около 11-12 век от н.е. Той се счита за копие на древен ръкопис, създаден от индийските мъдреци през 8-9 век. Кодът в него служи като ключ към дешифрирането на тази мистериозна индийската култура.
Тази книга от 74 страници съдържа много религиозна и научна информация за живота на маите, включително информация за различните церемонии, фестивали, редица математически и астрономически изчисления, предвиждане на затъмнения и характера на движението на Луната.
Изгубени в превода
Герардо Алдана от Университета на Калифорния, Санта Барбара (САЩ) е изучавал един от най-интересните и все още неясни елементи от кода. Това са така наречените „венерени таблици“, за които историците смятат , че съдържат точни изчисления за движението на Венера в небето и 584-дневен календар, съставен въз основа на тези движения.
Учените не знаят значението на всички маиски йероглифи, намиращи се в тази книга (около 250 от общо 350 знака) и по тази причина в много пасажи от „Дрезденския кодекс“ те са принудени да гадаят по смисъл. Пръв това се опитва да направи един немски историк и математик на име Ърнст Фирсерман през 1887г.
Така Герардо Алдана започва да препрочита смисъла на редица от символите, които се използват в тази част от кодекса. Изненадващо ученият установил, че не става въпрос само за положението на Венера в определени периоди от време, а за уникални астрономически открития, изпреварили своето време. Според американския изследовател, колегите му са насочвали вниманието си към изчисленията и тяхната точност, но не и към предговора.
Оказва се, че в предговора е описано дългосрочното изчисляване на позицията на Венера в небето. Без да се взема под внимание това, са допускани грешки в продължение на стотици и хиляди години. Маите добре са знаели, че Венера прави „кръг“ в небето и обратно до мястото, където е била по време на началото на наблюденията. Това се случвало не за 584, а за 583.92 дни. Чрез използването на тази цифра, авторите на новите изчисления корегирали формулите, които трябва да бъдат приложени към Кодекса за изчисляване на позицията на планетата.
---
Според Алдана, е било невъзможно да се създаде такава разчетна система, без разбирането, че Венера, Земята и другите планети се въртят около Слънцето, а не обратното. Той твърди, че подобна обсерватория се намира в мексиканския град Чичен Ица, а формулите във „венерената таблица“ са аналогични на тези, използвани от Николай Коперник.
Източник: Риа Новости