Еньовден е един от най-древните
български празници. Свързва се с лятното слънцестоене. Смята се, че най-дългият ден в годината е най-здравословен, а билките имат магическа сила.
По стар стил Еньовден съвпада с лятното слънцестоене – магическата нощ срещу 21 юни.
В народния календар това е най-големият летен български празник, посветен на слънцето и борбата срещу болестите.
Еньовден е най-мистичният
от всички стари български обичаи. Свързва се със здраве и благополучие в семейството, зачеване, намиране на брачен партньор, разваляне на магии.
От около 70 години Еньовден се празнува на 24 юни. Преди това основната дейност, свързана с празника, се е извършвала на 21 срещу 22 юни, а на следващия ден са се берели еньовски билки.
Датата е променена под натиска на Българската православна църква, за да съвпадне с Рождеството на Йоан Кръстител.
В тази връзка дори по-важна е нощта преди Еньовден. И т.нар. мълчана вода. От свят извор в бакърени съдове се наточва вода.
На сутринта в мълчаната вода
се потапя еньовска китка, която съдържа 77 билки и половина. Според старата народна традиция на земята има 77 болести и Господ ни е дал билки за всички тях.
Съществува обаче и една неизвестна болест, която е изпратена от дявола, и не е ясно тя с коя билка се цери.
Затова бабата или дядото знахар, който ръководи мистичния процес, след като набере тези 77 билки, трябва да затвори очи, да тръгне по поляната и напипвайки някоя билка, която му попадне пред ръката, да я отчупи до средата.
След това билките се свиват като букет, поставят се в съда по изгрев-слънце и с водата поръсват всички присъстващи.
Палят се три Еньовски огъня
мъжки, женски и изворен, до които се поставя водата. До мъжкия огън се събират само мъже, до женския – само жени.
Изворният се поддържа и от двата лагера. През цялата нощ по един мъж и една жена ходят до него, за да слагат съчки.
Не е допустимо представители от двата пола да се срещат или да говорят.
Ако някой наруши правилото
за мълчание, водата се излива, „виновният” налива нова вода от извора, носи я да бъде обаяна от някоя врачка билкарка. Чак след което водата отново се вкарва в празничната атмосфера.
В други краища на страната се прави еньовски венец. Той отново е от 77 билки и половина и е достатъчно голям, за да може всички, участвали през нощта в празника, да минат през него.
После минават и през еньовски огън, който е винаги кръгъл. Ергените и момите се търкалят по росните ливади, за да им помогне свети Еньо в намирането на брачен партньор.
НП/2023