В дни като този душата тайно се смирява и не позволява на човек да надскача боя си. Душата на истинските хора отскача точно в полунощ, за един миг до Създателя. И в този интимен момент получава напътствия за хилядолетия напред. Тогава словото ни отеква във вечността, звездите ни поздравяват, а Бог обсипва сърцата ни с красотата на Сътворението. И то само защото сме неговите любими създания.
Светло Рождество, скъпи приятели!
„Докато съществува светът и съществата живеят, нека съм и аз, за да разпръсна страданията. Направи ме инструмент на своя мир – където има омраза, нека сея любов, където има рана – милост, където има съмнение – вяра, където има отчаяние – надежда, където има тъма – светлина и където има тъга – радост.
О, Боже Всемогъщи, дари ме: да не търся утеха, а да утешавам, да не търся разбиране, а да разбирам, да не търся обич, а да обичам, защото когато даваме, получаваме, и в прошката ни прощават, и в смъртта се раждаме за вечен живот. Амин!“
НП/2016