Легендата за Свети Георги и змея

В далечно време, в земите край древния град Силиена (в днешна Либия, според някои предания), се заселил ужасен змей.

Съществото било гигантско, с черни люспи, криле като на прилеп и огнено дихание.

Излязъл от блатата край града

и се настанил в близост до кладенеца, откъдето жителите черпели вода. Скоро всички били принудени да му принасят жертви, за да им позволи да живеят.

Отначало му поднасяли овце и кози. Когато добитъкът привършил, започнали да жертват и хора – всяка седмица, чрез жребий, един човек бил отвеждан край кладенеца, за да бъде даден на звяра.

Страхът сковал целия град

Един ден жребият паднал върху царската дъщеря – младата принцеса. Облечена в бяло, тя била отведена на полето край блатото, където я очаквал змеят.

В този миг, сякаш пратен от небето, се появил един непознат воин – на бял кон, в броня, със сияние около себе си.

Това бил Георги

млад християнин и войн, странстващ по света в търсене на справедливост и вяра. Когато научил какво се случва, не се поколебал.

Взел копието си и се изправил срещу звяра. Сражението било яростно. Змеят плюел огън и връхлитал със свирепа сила.

Но Георги, воден от вярата си и Божията сила, пронизал звяра с копието си и го повалил. След това казал на принцесата да му върже колана си около шията на змея.

Сякаш укротено куче, звярът бил отведен пред града, където жителите гледали с ужас и изумление.

Георги обявил, че ще убие змея,

ако хората повярват в Христос и се покръстят. Всички приели вярата с отворени сърца, а воинът избавител убил звяра пред очите им.

По-късно на това място била издигната църква в чест на Свети Георги.

Така легендата за Свети Георги и змея се превръща в символ на победата на доброто над злото, на вярата над страха, на духовната сила над хаоса.

Затова и днес, векове по-късно, образът на светия воин остава жив – на икони, знамена и в сърцата на вярващите.

НП