Легендата за Девата и тамплиерите. Какво ни казва историята?

В смутни времена свещениците

на храма на Соломон скривали религиозните ценности в тайни подземия, докато опасността отминела.

Кивотът на Завета и други съкровища на храма по този начин оцелели след няколко чужди нападения.

Вероятно Светият Граал също е оцелял в лабиринта под храма, очаквайки човекът да преоткрие могъществото му.

Със сигурност неслучайно рицарите се били разположили в джамия, която се намирала на това древно място.

След престоя си те сменили името

си на „Рицарите от храма“ или „Рицарите тамплиери“. Монах, на име Бернар, който по-късно бил обявен за светец, участвал във формирането на тамплиерите.

Св. Бернар участвал в дешифрирането на древен староеврейски текст. В много отношения той бил светски и духовен човек по начини, твърде странни за времето.

Той бил голям привърженик на женската страна на религията, в култовете към Черната мадона, разпространени в Южна Франция, които са доста мистериозни и почти езически.

Те изпитвали дълбока почит

към женското начало, въплътено по много начини в Дева Мария, което било доста необичайно за онова време.

Св. Бернар бил доста начетен за времето си човек. Той изучавал староеврейски и други текстове. Възможно е там той да е открил нещо, което да е обнадеждило тези хора, че ще открият нещо в Йерусалим.

Изучаващите тези документи изведнъж карат техни хора да отидат на споменатите места. Те са търсили нещо.

Не се знае какво са открили,

освен че е било считано за важно. Съществуват много теории, всяка от които би могла да е вярна. Документи, Кивота на Завета, Светия Граал.

Един много стар текст е записал находката. „Възстановихме до тайното подземие и пуснахме един от придружителите.

Слънцето по това време бе в меридианната си висота и лъчите му дадоха възможност да открие малка кутия, стояща върху пиедестал, красиво изработен и покрит със злато“, гласи част от него.

Какво е имало в тази кутия,

което толкова е развълнувало тамплиерите? Ясно е, че група християнски рицари, положили клетва за бедност, не са се интересували от нещо, което има материална стойност.

По-вероятно е това да е бил обект с голяма религиозна значимост. Новината за находката е накарала граф Хю дьо Шампан, човекът, финансирал експедицията в Йерусалим, да се присъедини към бившите си подчинени.

Така той се отрекъл

от светските си притежания, за да служи под тяхно ръководство като един от рицарите тамплиери.

След това откритие Великият майстор на тамплиерите посетил папата и с благословията на Св. Бернар орденът на рицарите тамплиери бил официално признат от Църквата.

От християнския свят

се стичали хора, за да се присъединят към рицарите. Те изоставяли семействата си, предавали имотите си и полагали тежките клетви за бедност и целомъдрие.

Обетът за бедност бил причината те да забогатеят толкова. Всеки, който се присъединял към този орден и станел рицар тамплиер, трябвало да предаде притежанията си на ордена.

За богатите семейства се превърнало в голям престиж някой от синовете им да е в ордена на тамплиерите.

Естествено, всичките им пари и собственост щели да отидат в хазната. Когато папата одобрил ордена и го благословил, всеки, който искал да го впечатли, им дарявал земи и пари.

В някои легенди се разказва, че тамплиерите са открили Светия Граал и пазят силата му през вековете.

Редовите, обикновените тамплиери, били точно това, което изглеждали християнски воини-монаси.

Но вътрешният кръг имал тайна,

която се пазела и тя изглежда много добре скрита на пръв поглед.

Тамплиерите били движещата сила зад много от големите готически катедрали в Европа и особено във Франция. Всички те имат прозорец с роза. Това бил и код за свещена сексуалност, тъй като розата представлявала женското начало, но също била и игра на думи.

Розата е анаграма

на „eros“- движещата сила на сексуалността. Прочутият автор Хю Скорнфийлд е показал, че думата „baphomet“ всъщност е код. Тя означава “sophia“, което на свой ред е „женска мъдрост“.

Какво общо биха могли да имат те с женското? Оказва се, че те дълбоко са почитали богините заради женската им страна.

Според повечето историци това, което ги сполетяло, било заради богатството им. Обвиненията срещу тамплиерите били в богохулство и светотатство, и че не почитали Църквата, но това било всеизвестно.

В обвиненията имало и сексуални елементи. Католическата Църква получила признанията, които ѝибили нужни, за да унищожи тамплиерите и да конфискува хазната им. Но дали са се добрали и до най-ценното им притежание?

НП