Да вярваме ли, че съществуват децата индиго?
Темата за децата индиго е изпълнена с мистерия и възбужда въображението на много хора. Това понятие се появи през 70-те и 80-те години на миналия век и оттогава се превърна в популярен феномен в някои кръгове.
По-специално, децата индиго се описват като ново поколение, което притежава уникални психически способности, високо развита интуиция и специфични характерни черти, като силна воля и чувство за правда.
Но доколко са действителни твърденията за тяхното съществуване и какво казва науката по въпроса?
Произход на концепцията
Концепцията за децата индиго е въведена от психотерапевтка по име Нанси Ен Тейп, която използва аурата, за да определи различни личностни типове.
Според Тапп, тя започнала да забелязва деца с индиго аури, които според нея са показатели за техните изключителни психически и емоционални способности.
Веднага след това започва бум на откриването на такива деца в цял свят. Включително и в България. Дори сме показвали такива деца в „Новото познание“, а едно от тях и до днес е лектор в предаването.
Характеристики на децата индиго
Тези деца често се описват като изключително творчески, интуитивни, със силен чувство за морал и правосъдие.
Те също така могат да бъдат нетърпеливи и критични към традиционните системи на власт, като образованието и правителството, и често се изразяват по иновативни начини.
Предполага се, че те имат специална мисия да донесат промяна в света. Но отскоро се заговори и за нов тип деца – кристалните. Ня тях ще отделим внимание в специална статия.
Скептицизъм и научни доказателства
Въпреки широката популярност на идеята, научните доказателства в подкрепа на съществуването на така наречените децата индиго са оскъдни.
Много психолози и научни изследователи смятат, че това е по-скоро нововъведен етикет, който помага на родители и учители да разберат и управляват поведенчески проблеми или различия в развитието на детето.
Скептиците посочват, че липсата на ясни критерии и емпирични изследвания прави концепцията за децата индиго трудна за научно доказателство.
Вместо това те предлагат да се обърне внимание на по-традиционните обяснения на поведението на децата, включително психологията, социалните и образователни фактори.
Кой, ако не ние? Кога, ако не сега?
Въпросът дали да вярваме в съществуването на децата индиго зависи от индивидуалните възгледи и личния опит, преди всичко останало.
В срещите ми в страната виждам потвърждение на твърдението. И ако си мислите, че си измислям питайте хората от Бургас, Стара Загора, Варна…които са присъствали на живо.
Докато за някои тези деца са ясен знак за еволюционен скок в човешкото развитие, за други те са просто съвременен мит.
Но дори и така да е, или начин да се опише сложното поведение на децата в рамките на съществуващите психологически рамки явлението е факт.
Важно е да се подходи с отворен ум като се търсят доказателства и се разграничават фактите от художествените измислици.