Последни новини:
12:30 Държавният секретар Марко Рубио потвърди залаянето на Мадуро и това, че ще бъде съден в САЩ.
Рубио: “ Това не е американска инвазия във Венецуела.“
Мадуро е заловен и извън страната заедно със съпругата си. Агенциите цитират американския президент. В 11 часа, източно време, Тръмп ще даде пресконференция.
Нощта срещу 3 януари 2026 година влезе в историята на Латинска Америка не с дипломатическо изявление, а със звук на взривове.
Столицата на Венецуела, Каракас, беше разтърсена от серия мощни експлозии, които местни и международни медии описаха като координирани военни удари по стратегически цели.
По първоначални данни са били поразени военната база „Форте Тиуна“, авиобазата „Генералисимус Франсиско де Миранда“, обекти в пристанищната инфраструктура, както и остров Маргарита в Карибско море.
В информационния поток се появиха и съобщения за удари по сградата на парламента, президентския дворец и нефтопреработвателни мощности.
Символични и стратегически ядра на държавността
Според информация, разпространена от американски медии, заповедта за операцията е била дадена от президента на Съединените американски щати Доналд Тръмп.
Белият дом първоначално запази мълчание, но впоследствие американски източници потвърдиха наличие на военна активност.
Авиационните власти наложиха забрана за граждански полети над венецуелското въздушно пространство поради „продължаващи военни действия“.
Правителството в Каракас реагира незабавно
Президентът Николас Мадуро подписа указ за извънредно положение, а външното министерство определи случилото се като „сериозна военна агресия“.
В официалната позиция се подчертава, че страната си запазва правото на законна самоотбрана съгласно член 51 от Устава на ООН.
Реакциите не закъсняха и извън Венецуела
Президентът на Колумбия Густаво Петро заяви, че страната е бомбардирана с ракети, а Куба и Турция поискаха спешна реакция на международната общност.
Регионът на Карибския басейн, и без това напрегнат през последните месеци заради засиленото американско военно присъствие, се оказа на ръба на по-широка ескалация.
Особено показателен детайл е липсата на предварително уведомление към Комитета по въоръжените сили на Сената на САЩ.
Факт, който повдига въпроси за начина, по който се вземат решения за военни действия в XXI век.
Това не е класическа война с фронтови линии, а операция в сянка, развиваща се със скоростта на новинарските емисии и социалните мрежи.
Ресурси или демокрация?
В основата на конфликта отново изплува старата тема за стратегическите ресурси. Венецуела притежава едни от най-големите доказани нефтени запаси в света.
Контролът върху енергийните потоци отдавна е част от глобалната геополитическа игра.
Официалните мотиви и неофициалните интереси рядко съвпадат напълно, но последствията почти винаги се понасят от цивилното население.
Нощта на взривовете в Каракас бележи не просто военен акт, а преминаване на психологическа граница.
Тънка червена линия
Тя показва колко тънка е линията между „натиск“ и „атака“, между санкции, демонстрации на сила и реални удари.
И напомня, че в света на новата геополитика войната често започва преди официалното ѝ обявяване.
Това събитие няма да остане изолирано. То ще бъде анализирано, оспорвано и използвано като прецедент.
Но още сега е ясно едно: Каракас се превърна в символ на епоха, в която реалността отново се оказва по-измамна и по-опасна от всеки сценарий.