Легендата разказва, че Буда можел да вижда петстотин не само от своите, но и от чуждите минали животи.
Това не е документирано, но съществуват исторически случаи на хора, способни да разчитат реинкарнациите на другите, последният по-известен от които е Едгар Кейси.
Под въздействието на хипноза Кейси осъществил около 2500 такива сесии, които понякога се повтаряли, но никога не си противоречали.
Някои от тях касаели аспекти на исторически периоди, които след това били потвърдени. Това например е изумявало много от неговите критици и изследователи.
Как би могъл някой да гледа през нелокалния прозорец на друг? Отговорът на самия Кейси бил „Акашови записи“, което може да бъде преведено като нелокална памет.
Идеята е, че по принцип съзнанието е едно, следователно всички нелокални прозорци, които свързват въплъщенията на отделните индивиди, са отворени за онзи, който знае как да гледа през тях.
Но това е твърде необикновена способност. Очевидно Кейси я е притежавал. Да виждаш животите на другите могат и „обикновени“ хора, които инцидентно навлизат в полето на знанието.
Най-озадачаващите и най-противоречивите данни, касаещи живота след смъртта, са тези за живи хора обикновено медиуми в трансови състояния, които твърдят, че говорят от името на умрелите, обитаващи измерение отвъд времето и пространството.
В тях можем да видим доказателство не само за оцеляването на съзнанието след смъртта, но и за съществуването на дуалистична „душа“ без физическо тяло.
Интересен тип свидетелства идват от хора, които твърдят, че общуват с ангели и духовни водачи. Това днес се определя като „ченълинг“, но е трудно доказуемо и е подлагано на съмнения.
Техните описания на животи след смъртта и така наречените превъплъщения на душата носят противоречива информация. За съжаление ние читателите няма да как да узнаем и само гадаем какво ни очаква?
Езорейтер