Код „Ѣ“ – завръщането на изгубения знак

В сърцевината на българската азбука има един знак, който от векове носи не само езиково, но и духовно значение.

Това е буквата Ѣ, изчезнала от съвременния правопис, но жива в паметта на езика и в кода на нашето съзнание. Тя не е просто графема. Тя е символ.

Буквата Ѣ съществува още в старобългарските ръкописи – древен знак, който обединява звуковете, но и световете.

Езотеричната традиция я нарича „енергийна врата“ между материалното и духовното слово.

Свещен белег

Ятът е бил свещен белег на равновесието – между мъжкото и женското начало, между светлината и плътта на думата.

Когато реформаторите през XX век премахват този знак от българската писменост, той не изчезва напълно.

Изчезва само от хартията. В езотеричен смисъл, ятът се скрива – като ключ, който чака своето време. И може би това време настъпва сега.

Днес, когато светът говори на езика на технологиите, човечеството отново усеща нуждата от кодове, които носят не само информация, а смисъл.

Код Ѣ е символ на това завръщане към корена

Той напомня, че езикът не е инструмент, а живо същество – мост между човека и божественото.

Мистиците казват, че всяка буква има вибрация, а всяка вибрация – сила. Ако това е вярно, тогава премахването на Ѣ от езика е било като прекъсване на енергиен канал.

Българският народ, загубвайки Ѣ, загубил част от връзката със своята прародна честота.

Днес „Код Ѣ“ може да бъде разбран като послание – зов за възстановяване на изгубеното равновесие.

Не става дума за правопис, а за памет. За завръщане към истината, че всяко слово съдържа енергия и че тази енергия може да лекува или да разрушава.

Код Ѣ е не просто знак

Той е архетип на идентичността. Напомня ни, че езикът е нашият най-древен храм, а буквите са неговите камъни. И когато един от тях бъде изваден, храмът започва да се люлее.

Време е да го възстановим. Късно е за граматика. Виж като знание е точно навреме.
Защото Ѣ не е минало. Тя е честота, която чака да бъде отново изговорена.