Желязна сфера с радиус 644 км е обгърната от „вътрешното ядро“, което досега се смяташе за сърцевината на Земята. Това се потвърждава в ново изследване, публикувано от сп. Nature Communications.
Находката, на която се натъкват екипът учени на базата на данни от над 200 земетресения, поставя под въпрос разбирането, че твърдите части на планетата, на която живее хомо сапиенс, се състоят от земна кора, мантия, външно ядро (течно) и вътрешно ядро (твърдо).
Прожекция и среща в Пафос, Кипър - Атикон Мултиплекс Пафос
5 май 2025 от 19:00 ч.
ПРОБУЖДАНЕТО:
Можем ли да излъжем матрицата?
Филм на Стойчо Керев
Съществува обаче и „най-вътрешно вътрешно ядро“, за което се дават още доказателства в проучването.
Изследователите говорят за метална топка, разположена във вътрешното ядро като „най-малката кукла в руска матрьшока“, според публикация на Хървойе Ткалчич и Тхан-Сон Фам от Австралийския национален университет, с която представят работата си за платформата The Conversation.
Радиусът на топката е една пета от този на Земята, но обемът ѝ според изследването е едва 1% от този на планетата.
Скоростта на вълните
Първата публикация, според която още един непознат слой може да съществува, е отпреди 20 години (но в нея се посочва много по-малък радиус – около 300 км).
Днес анализът е на база нови данни, събрани при измерването на вълните (сеизмичните вълни са вибрации при вулканична и земетръсна дейност), които достигат от земетресенията до центъра на Земята.
Невъзможността да се засече този слой до момента – кълбото с диаметър 644 км – е заради сходство в структурата с вътрешното ядро. И двете са изградени предимно от желязо и никел с примеси от други метали.
Ядрото на Земята е спряло да се върти и това вещае (малки) промени
Взаимодействието на кълбото с вълните обаче показва неговата анизотропия – свойството на вещества и обекти да проявяват различни физични свойства в различни направления (като дървото).
„Най-вътрешното ядро“ променя скоростта на сеизмичните вълни по начин, различен от този при другите слоеве.
От 200 анализирани земетресения вълните от 16 пресичат „най-вътрешното ядро“ не веднъж, а до пет пъти, а скоростта на пресичане на това ядро зависи от това дали посоката им е паралелна на оста на въртене на Земята или под ъгъл спрямо нея.
Горният слой на вътрешното ядро, обвиващ металната топка, също проявява анизотропия, но с различни параметри.
Важно за живота, Земята и Марс
Информацията не е въпрос само на академично любопитство, защото дава представа за историята на формиране на Земята, но и за еволюцията на живота на повърхността на планетата, чието вътрешно ядро е нараснало с втвърдяване на материали от течното външно ядро. В този процес има освобождаване на топлина, а последвалата конвекция създава и геомагнитното поле на Земята, която защитава създалия се живот от космическа радиация.
Обратно, Марс вече няма магнитно поле, макар учените да смятат, че в миналото то е съществувало. Процесите в недрата на Земята може да помогнат за разбирането какво се е случило и със „съседната“ планета, макар пълното втвърдяване на външното земно ядро (а този течен слой дава възможност да се поддържа магнитното поле) да е въпрос на още милиарди години.
Вътрешното ядро според Ткалчич расте с около милиметър на година, но скоростта вероятно не е била равна през годините.
Процесите в земното ядро, където налягането е над 3 млн. пъти по-голямо от това на повърхността, все още се изследват от учените. Скорошно проучване потвърди схващането, че то е спряло да се върти за кратко и е обърнало посоката си преди малко над десетилетие.