Катарите, присъдите на инквизицията и силните жени

Терминът катари е използван едва през ХΙX век и означава “чист” (от гръцки καθαρός). Всъщност наистина не съществува дума, която да опише хората проповядвали Съвършенството.

Помежду си катарите се наричали “апостоли“, “християни“, “добри мъже и добри жени“, както и “съвършените”.

Катарите са вярващите,

които се стремят към божествена чистота и светлина. Не се хранят с месо (с изключение на риба), постят редовно и дават обет за целомъдрие.

Живеят в общности първо в градовете, а след  албигойския кръстоносен поход и инквизицията биват приютени в някои замъци в пиринейска Франция.

Вярващите практикуват поклонение, в което се покланят три пъти на земята, молейки се за благословия. 

“Съвършените” споделят свръхсъществения хляб с вярващите. Също така, в края на церемониите, катарите полагат целувката на мира по устните, а в тяхното учение жените и мъжете са абсолютно равнопоставени.  

Определението на инквизицията и присъдите

Счита се, че катаризмът се заражда в началото на първото хилядолетие от новата ера по земите на българите и са наричани богомили.

След император Константин и Никейския събор от 325 г., католическата религия се налага като официална. Преговорите за две учения не са възможни.  

И ако определението катари се появява по-късно от историческа гледна точка, то точния термин използван от официалните религиозни власти за катаризма е ерес.

През 1307 г. Бернар Ги, инквизитор на град Тулуза решава да пречисти кварталите на града, считайки, че катарската ерес се развива опасно бързо и задълбочено.  

Много хора свършат на кладата, а останалите са подложени на жестоки мъчения. Всъщност Бернар Ги упражнява властта си в продължение на 17 години.

През тези 17 години в Тулуза са произнесени 930 присъди

Само в една единствена фамилия тази на семейство Проод са документирана четири различни вида наказания, а сред тях намираме тези на жените катари. 

Кои са жените катари ?

Стефани дьо Проод е дъщеря на Мартин дьо Проод и е осъдена на 5 март 1308 г.

Официално призната за последователка на катаризма, Стефани разкрива публично своята принадлежност. Тя посещава редовно “съвършените”, сред които най- големите лица на катаризма за епохата.

Самата тя получава мисии по време на пътуване до Ломбардия. Намира се в тесни социални взаимоотношения с Пиер Отие верен на братството, който също е изгорен.  

Преди да бъде осъдена, Бернард Ги се опитва да върне Стефани “в правия път”, тъй като инквизиторът цели да направи всичко възможно, за да избегне кладата. 

Неговото желание е следването на католическата догма, но напразно. Стефани е препратена официално към католическото правосъдие.

Присъдата за клада е произнесена, когато Стефани внезапно решава да се откаже от катарството, за да се последва католицизма.  

Независимо от това, Стефани ще прекара 14 години в затвора, за да докаже искреността на намеренията и чувствата си.

През септември 1322 г., Стефани е освободена, но трябва да носи кръста върху дрехите си. Санкцията на кръста задължава еретиците да носят на дрехите един или два католически кръста в жълт цвят.  

Някои хора успяват да договорят носенето на кръста срещу изкупително поклонение, което в никакъв случай не представлява по-добър вариант.

Ако осъдената личност няма възможност да заплати редовните посещения в католическа църква, които стриктно трябва да извършва, може да избере “безплатния” път на кръстоносния поход.

С това подписват смъртна си присъда.

Гийемет дьо Проод

На 25 март 1309 г. престъплението на Гийемет, първата съпруга на Мартен дьо Проод, заедно с това на майка му “дама Ришар” са произнесени в проповед, но по това време двете жени вече са мъртви.

Гийемет посещава средите на братството, кани ги у дома си и ги крие в мазето, когато това е необходимо.  Раздава множество средства и оставя също толкова наследство.  

Накратко, тя е набелязана цел на инквизицията. След дълги изпитания Гийемет остава на прицел и опитва да се самоубие, прерязвайки вените си. Опитът е неуспешен. 

Тогава тя си набавя обущарско шило и моли две нейни приближени, Алазаис и Есклармонд да я поразят в сърцето.  

Оказва се, че те не знаят къде се намира сърцето, затова Есклармонд приготвя смъртоносна отвара, направена от краставици и натрошена стъклена чаша. Натрошената чаша разкъсва вътрешностите на Гийемет.

Присъдата е ексхумация на тялото. Това казано накратко означава изваждане от гроба и изгаряне на трупа.

Алазаис дьо Проод

Алазаис  е съпруга на Гийом дел Боск, но след дълго боледуване дел Боск умира. Преди това Алазаис, напълно отдадена на катаризма не позволява на всеки, потенциално свързан с католицизма да се среща със съпруга й. 

Въпреки, че дел Боск умира като еретик, счита се, че вярата му в катаризма не е чиста. 

От друга страна, Алазаис е по-близка с Мартен дьо Проод, още преди да се омъжи за него.  В крайна сметка тя се опитва да помогне на жена му да умре като еретик и той й свидетелства пълна признателност.

 На 5 април 1310 г. Азалаид е осъдена на доживотен затвор, с режим на хляб и вода:  “Хлябът на болката и водата на скръбта“.

През тази епоха затворите са изпълнение със зарази, което често скъсява мъките на осъдените. 

Сердан Фабр дьо Вердан, известна като Есклармонд

Есклармонд е друга известна жена сред катарите. Тя се отправя на инициативно пътуване до Ломбардия и обратно, в Тулуза, пребивавайки в така наречената къща на “съвършените”.  

Омъжва се за “голям вярващ и еретичен водач“, който успява да избяга от затвора на инквизицията двукратно.  

Но тъй като Есклармонд подава смъртното питие на приближената й Гийемет, съдът на инквизицията решава тя да бъде поставена в окови. Това обрича жените на тежка и болезнена домашна работа до живот.

А мъките на окованите мъжете са свързани с дълга и тежка обработка на скали и пътища.

Източника: Raconte-moi une histoire