Карл Юнг е известен с концепцията за сянката, част от нашата индивидуалност, която затваряме в тъмнината на несъзнателното.
Естеството на Сянката
В книгата си „Опознаване на Сянката“, Кони Цвайг пише:
„Сянката има много имена: по-нисшата същност, тъмния близнак или брат в религията и митовете, двойника, подтиснатата същност, другото ни аз.
Когато се изправим срещу тъмната си страна, ние използваме метафори, за да опишем срещата – изправяме се срещу демоните си, борим се с дявола, тъмната нощ на душата, криза на средната възраст.“
Преди Юнг и други са писали за тази мистериозна черта на всички човешки същества. През 1886 Робърт Стивънсън пише историята на доктор Джекил и мистър Хайд.
Доктор Джекил представлява почтената страна на характера на човека, но когато се превърне в мистър Хайд, неговата тъмна страна доминира над него и носи опустошение в живота му.
Сянката е неделима част от нас, но повечето хора избират да останат слепи към нейното съществуване.
Ние крием нашите негативни черти не само от другите, но и от самите нас. Ние често критикуваме и осъждаме другите, за да преместим фокуса си настрана от нашите собствени грешки и недостатъци.
Ние живеем с грешно чувство за морално превъзходство и с вярата, че докато всички други грешат, ние винаги сме прави.
Според Юнг:
„За съжаление човек е по-недобър отколкото той самият смята или иска да бъде. Всеки има своята сянка и колкото по-малко тя е въплътена в съзнателния живот, толкова по-мрачна е тя.“
Как да направим Сянката съзнателна?
Някои аспекти на сянката ни са продукт на еволюцията ни. Ние имаме, като всички животни, инстинкти за секс и агресия, които потискаме, за да се адаптираме към социалните норми на живота.
Други аспекти на сянката ни са продукт на възпитанието. Били сме наказвани и критикувани за някои черти на характера ни и определени импулси, като нашата естествена реакция е била да потиснем тези характеристики.
Тъй като всички хора имат сянка, това, по което се различаваме, е степента, до която осъзнаваме нейното наличие.
Колкото по-надълбоко в несъзнателното сме затворили сянката си, толкова по-унищожителна е тя за нас.
Тя има силата да поеме контрол над егото ни и над естеството ни, определяйки нашите емоции, мисли и поведение.
Много хора с пристрастения са контролирани от сянката си, която създава вътрешния конфликт у тях.
В един момент те си казват, че ще преодолеят пристрастяването си и ще живеят чисто, а в следващия момент сянката им поема контрол над съзнателното им его и те ентусиазирано търсят следващото питие, доза или сексуално изживяване.
Както Стивънсън казва в книгата си „Странния случай на Доктор Джекил и Мистър Хайд“, човекът не е единен, той наистина е двойнствен.
Той има съзнателна индивидуалност и сянка, които са в битка за контрол над ума.
За да не станем жертви на „контрола на сянката“, ние трябва да сме съзнателни към тъмните си качества и да ги интегрираме към съзнателния ни характер.
Трябва да ги приемем с отворени обятия, като важна и нужна част от нашето естество.
Целта ни в този живот не е да станем съвършени, а да постигнем вътрешен мир, баланс между светлината и сянката. Но това е изключително трудно.
Повечето хора не биха си признали дори и пред самите себе си, че те не са изцяло добри безкористни човешки същества, че в тях се крият и деструктивни, аморални и егоистични импулси.
Повечето хора предпочитат да се самозалъгват със сляп оптимизъм за „добротата“ на тяхното естество. Така те остават фрагментирани индивиди, невежи за своите собствени дълбини.
Скритата сила на тъмната ни страна
Според Юнг Сянката не проявява само деструктивни аспекти на характера, но притежава и могъщи и творчески способности.
По време на нашето развитие, някои наши черти и импулси са били критикувани от семейство, учители и връстници, не от грижа към нас, а от завист и невежество.
Нашата склонност да се примиряваме със социалните очаквания и стандарти също ни кара да потиснем таланти, способности и импулси, които иначе биха могли да ни помогнат да станем по-добри хора.
Хората, които прекалено много разчитат на себе си в нашия колективен зависим свят, са считани за заплаха.
Има ли „техника“ за усвояване на Сянката?
Според Юнг:
„Няма някакъв общ ефективен начин да асимилираме сянката. Винаги е въпрос на индивидуалния характер. Първо, трябва да приемем и да вземем насериозно съществуването на тъмната ни страна.
Второ, трябва да опознаем нейните качества и намерения. Това става чрез съвестно внимание към настроения, фантазии и импулси. Трето, продължителния процес на преговори е неизбежен.“
academyofideas