През 1976 година
в „Института на инженерите по електротехника и електроника“ е представена публикация на Института от Харолд Путоф и Расел Тарг.
Документът е озаглавен „Възприятен канал за прехвърляне на информация на големи разстояния: исторически перспективи и скорошни изследвания“.
Харолд Путоф, който има докторска степен по електроинженерство от Станфорд, по това време бил упълномощен да ръководи проекта „Stargate“ − една от многото тайни правителствени програми останали скрити обществото за повече от 20 години.
Расел Тарг е физик и автор известен с работата си в областта на лазерните и микровълнови технологии и съосновател на проучване на Станфордския изследователски институт през 70-те и 80-те години на миналия век, посветено на психическите способности.
Проектът „Stargate“
изследва човешките пси способности − днес той е известен като изследване на парапсихологията.
Документът е първата и единствена публикация на тази програма преди, в края на 70-те години, тя да бъде засекретена.
Тя представи научно доказателство за съществуването на възприятиен канал, по който някои индивиди са в състояние да възприемат и описват данни приети от далечно разстояние, които не могат да бъдат възприети по друг начин.
Участниците в програмата
успели успешно да идентифицират сгради, пътища и лабораторни апарати, но повече от две десетилетия по-късно части от програмата бяха разсекретени и разбрахме, че е имало много повече от това.
Всичко е описано в изявление на Путоф от документ, публикуван след разсекретяването през 1995 г .
Участниците в програмата успявали да наблюдават обекти в други стаи, сгради и места по цял свят.
Например, един съветски бомбардировач Tу-22, оборудван като разузнавателен самолет и изгубен в Заир през 1979 г., бил локизиран от човек на въздушните сили способен да вижда отдалечени на голямо разстояние обекти.
Президентът Джими Картър
знаел за това, признавайки пред националната преса, че ЦРУ без негово знание са се консултирали с човек с пси способности, за да открие липсващия правителствен самолет.
Според CNN той казал на студентите от университета „Емъри“, че „специалният самолет“ се е разбил някъде в Заир. Само че това бил руски, а не американски план.
Според Картър: „жената влязла в транс и дала цифри за географската ширина и дължина. Ние фокусирахме нашите сателитни камери в тази точка и самолетът беше там“.
Пол Х. Смит − един от участниците в проекта „Старгейт“, ни дава повече подробности: „През март 1979 г. на младата Розмари Смит беше дадена карта на целия африкански континент.
Казаха й само, че през последните няколко дни един съветски бомбардировач Ту-22, оборудван като шпионски самолет, се е разбил някъде на континента.
Съединените щати отчаяно искаха
да възстановят най-секретните руски кодове и оборудването, които Ту-22 носеше.
Използвайки своите умения за гледане на големи разстояния, тя локализира останките, макар че те бяха напълно погълнати от покрова на джунглата, в който се беше забил носа на самолета.
Друг пример са пръстените около Юпитер
Преди облитането на Юпитер от „Пионер 10“, изстрелян през 1972 г. спътник прелетял директно през пояса от астероиди, Инго Суан успял да опише успешно наличието на пръстен около Юпитер.
За него учените нямали представа, че съществува. Това станало точно преди космическите апарати на „Пионер 10“ на НАСА да потвърдят, че пръстена действително съществува. Тези резултати бяха публикувани.
Суан продължил да пише за Луната и за други странни свързани с космоса фактори, които щели тепърва да бъдат установени. Обявяването, че програмата е завършена, не звучало убедително.
Според Инго, щом човешката телепатия влязла в играта, мъжете в костюми се намесили и я прекратили.
НП/СЕ-ЕМ