Какво се случва с нас след края на живота ни на земята? Това е въпросът, който стои като тиха сянка зад всеки човешки стремеж, всяка радост и всяка болка.
В свят, където всичко е преходно, само тази загадка остава постоянна — неразрешима и вечна.
Може би животът ни е път през времето, а смъртта — връщане към онова безвремие, откъдето сме дошли.
Може би ние не умираме в истинския смисъл, а се освобождаваме от тежестта на формата, от границите на името и тялото.
Както капката вода, падаща в океана, престава да бъде отделна капка, но никога не изчезва, така и ние може би се завръщаме в онова неделимо Цяло, което никога не е преставало да ни носи.
Или може би краят е преход, а не угасване
Може би животът е само една дрямка, едно кратко сънуване в съня на вечността. Когато сънят свърши, се събуждаме в един свят без граници, без страх, без „аз“ и „други“, където всичко е единност и съзнание.
Там, може би, думите губят значение, а само усещането за принадлежност остава — тихо и безкрайно.
Философите са казвали, че смъртта не бива да ни плаши, защото тя е или нищо — и тогава няма да я почувстваме, или нещо — и тогава ще открием нови хоризонти.
Във всеки случай, страхът е ненужен
Самата природа ни показва, че краят никога не е край в абсолютния смисъл: листата падат, за да нахранят земята, реките пресъхват, за да се влеят в моретата.
Може би онова, което наричаме „аз“, никога не е било напълно наше. Може би съзнанието е искра, дадена ни временно, за да опознаем чудото на съществуването.
И когато пламъкът угасне, той не се губи, а се разтваря в голямата светлина, от която винаги е бил част.
Истината е, че не знаем
И точно в това незнание се крие мистерията на човешкия живот. Ако знаехме със сигурност, животът ни щеше да загуби своята острота, своето търсене, своето трепетно чудене. Не знанието, а тайната придава на живота му вкус и дълбочина.
Така че може би най-важното не е да разберем какво се случва след края, а да обичаме въпроса.
Да живеем така, че когато краят дойде, да можем спокойно да се оставим на вълната, която ще ни отнесе обратно към началото — там, където всичко е едно.
НП/ В памет на папа Франциск