В началото на XXI век човечеството се радва на безпрецедентен технологичен напредък, глобална свързаност и достъп до информация, какъвто светът никога не е познавал.
И въпреки това, или може би именно заради това, все повече хора се оказват в плен на зависимости.
Премиера на 2 и 3 октомври 2025 от 19:00 в кино "Люмиер", София
Проект контрол
скрити истини, които управляват света
Филм на Стойчо Керев
Джорджия Николова, Мартин Захариев, Иво Величков, Нора Пенева, Вълко Чобанов, Оксана Хорват-Станчева, Мадлен Алгафари, Кристиян Шкварек, проф. Бойко Рангелов, Христо Нанев
Купете билети сега
или на касите на НДК
Някои от тях са стари и добре познати, други са нови, но всички имат обща черта: запълват вътрешна празнота и подменят истинската връзка със самите нас и с живота.
Зависимостта в XXI век рядко се ограничава до алкохол или наркотици
Днес тя често носи лице на екрана, звук на известие от смартфон, глас на социално одобрение или привидна безопасност на рутината.
В дигиталната ера най-разпространените зависимости са свързани не със субстанции, а със състояния на ума.
Интернет, социални мрежи, игри, порнография, пазаруване, дори работохолизъм. Всички те черпят от един и същ източник.
Нуждата да избягаме от реалността, да запълним емоционална дупка, да почувстваме, че съществуваме.
Допамин или друго…
Невропсихологията обяснява това с допамина – веществото, което мозъкът отделя при удоволствие и награда.
В свят, в който всичко е бързо, лесно и достъпно, допаминовата стимулация се е превърнала в капан.
Хората стават зависими не защото са слаби, а защото системата е устроена така – да предлага непрекъснато мининаграждения, които ни държат ангажирани, но никога удовлетворени.
От друга страна, зависимостта в XXI век е пряко свързана със загубата на идентичност. Много хора не знаят кои са, какво искат, защо живеят.
В свят на постоянни сравнения и изкуствени идеали, усещането за непълноценност се задълбочава.
Временен отдушник или …
И тогава пристрастяването се явява като временен отдушник – нещо, което да притъпи болката, да даде усещане за контрол, макар и илюзорен.
Зависимостите често започват невинно – като начин за отдих, забавление или социална интеграция.
Но постепенно прерастват в механизъм на бягство – от стреса, от самотата, от отговорността.
Особено при младите хора,
възпитавани в свръхстимулирана среда, нуждата от „нещо повече“ се превръща в постоянна жажда за стимул, която обикновеното човешко преживяване вече не задоволява.
Не бива да се подценява и ролята на икономическата и културната система, в която живеем. Консуматорското общество насърчава зависимости – от марки, от лайкове, от производителност, от имидж.
Ако не потребяваш, не съществуваш. Ако не си „в играта“, изпадаш. И така, дори свободата – тази най-ценно обявявана ценност на нашето време – се оказва ограничена от невидими вериги.
Но има и надежда
Все повече хора осъзнават, че нещо липсва. Все повече търсят смисъл, дълбочина, автентичност.
Появяват се движения за дигитален детокс, осъзнато живеене, връщане към природата и вътрешния свят.
В този контекст зависимостта не е присъда – тя е симптом. Призив към събуждане. Възможност да погледнем навътре и да попитаме: от какво всъщност се нуждая? Какво наистина ме изпълва?
Хората в XXI век не са по-слаби, просто живеят в по-сложен свят
А най-голямата сила се крие не в това да избягаме от зависимостта, а в това да я разпознаем, да я разберем – и да поемем пътя към истинската свобода.
Не тази, която идва от външни избори, а онази, която идва отвътре.