Влиянието на българското кисело мляко върху организма е огромно. То е източник на висококачествен белтък, съдържа витамини, подпомага подмладяването и забавя стареенето.
Консумирането на кисело мляко забавя стареенето на организма
Микроорганизмите в киселото мляко взаимодействат с чревната флора в стомаха, като атакуват и неутрализират вредните бактерии, които причиняват стареенето.
Това откритие е било направено още през 1908 година от руския учен – носител на Нобелова награда, Иля Мечников.
Той сравнил данните за продължителността на живота в 36 страни и открил, че българите живеят най-дълго. Мечников свързал този факт с редовната консумация на кисело мляко, предава „Дарик“.
Профилактичното действие на киселото мляко
за предотвратяване на развитието на някои видове тумори е доказано при различни научни изследвания.
Лечебният му ефект при стомашни проблеми е бил открит още през 16-ти век, когато според историците този познат само в нашите земи продукт е бил пренесен в Западна Европа.
В книгата на проф. Христо Чомаков “Българското кисело мляко – здраве и дълголетие“ се разказва как един лечител успял да излекува постоянните стомашни оплаквания на френския крал Франсоа Първи като включил в диетата му кисело мляко.
Прясното мляко и млечните продукти са една от най-пълноценните и балансирани храни, познати на човека. Те са незаменим източник на висококачествен белтък, съдържащ важни аминокиселини, на калций и основен източник на витамини В2 и А.
От къде идва киселото мляко?
Има много теории за произхода на този продукт. Според различни източници подобни млечнокисели продукти са били приготвяни още от древните траки, от прабългарите, по-късно от монголите на Чингиз хан, който ползвал кисело мляко за храна на своята армия.
Първият, който проучва състава на киселото мляко е д-р Стамен Григоров. Той е роден в село Студен извор, Трънско през 1878 година.
Д-р Григоров е първият учен, описал бактерията Lactobacillus delbrueckii subsp. bulgaricus – микроорганизъм, предизвикващ образуване на кисело мляко.
Без симбиозата, протичаща между Лактобацилус булгарикус и определената по-късно бактерия Стрептококус термофилус, получаването на киселото мляко е невъзможно.
След успеха си с бактерията, Григоров получава множество примамливи предложения за престижни постове в чужбина. Отказва и се връща в родината.
Става лекар в болницата в Трън и същевременно започва проучвания върху туберкулозата. През 1906 г. прави голямото си откритие – ваксината срещу туберкулоза.
От първата научна публикация на д-р Стамен Григоров за киселото мляко, отпечатана на френски език през 1905 г., до последните проучвания върху противораковите свойства на Lactobacillus bulgaricus, извършени от проф. Акийоши Хосоно, в университета Шиншу, Япония, преди няколко години.