В смутни времена свещениците
на храма на Соломон скривали религиозните ценности в тайни подземия, докато опасността отминела.
Кивотът на Завета и други съкровища на храма по този начин оцелели след няколко чужди нападения.
Вероятно Светият Граал също е оцелял в лабиринта под храма, очаквайки човекът да преоткрие могъществото му.
Със сигурност неслучайно рицарите се били разположили в джамия, която се намирала на това древно място.
След престоя си те сменили името
си на „Рицарите от храма“ или „Рицарите тамплиери“. Монах, на име Бернар, който по-късно бил обявен за светец, участвал във формирането на тамплиерите.
Св. Бернар участвал в дешифрирането на древен староеврейски текст. В много отношения той бил светски и духовен човек по начини, твърде странни за времето.
Той бил голям привърженик на женската страна на религията, в култовете към Черната мадона, разпространени в Южна Франция, които са доста мистериозни и почти езически.
Те изпитвали дълбока почит
към женското начало, въплътено по много начини в Дева Мария, което било доста необичайно за онова време.
Св. Бернар бил доста начетен за времето си човек. Той изучавал староеврейски и други текстове.
Възможно е там той да е открил нещо, което да е обнадеждило тези хора, че ще открият нещо в Йерусалим.
Изучаващите тези документи изведнъж карат техни хора да отидат на споменатите места. Те са търсили нещо.
Не се знае какво са открили,
освен че е било считано за важно. Съществуват много теории, всяка от които би могла да е вярна. Документи, Кивота на Завета, Светия Граал.
Един много стар текст е записал находката. „Възстановихме до тайното подземие и пуснахме един от придружителите.
Слънцето по това време бе в меридианната си висота и лъчите му дадоха възможност да открие малка кутия, стояща върху пиедестал, красиво изработен и покрит със злато“, гласи част от него.
Какво е имало в тази кутия,
което толкова е развълнувало тамплиерите? Ясно е, че група християнски рицари, положили клетва за бедност, не са се интересували от нещо, което има материална стойност.
По-вероятно е това да е бил обект с голяма религиозна значимост.
Но вътрешният кръг имал тайна,
която се пазела и тя изглежда много добре скрита на пръв поглед.
Тамплиерите били движещата сила зад много от големите готически катедрали в Европа и особено във Франция.
Всички те имат прозорец с роза. Това бил и код за свещена сексуалност, тъй като розата представлявала женското начало, но също била и игра на думи.
Розата е анаграма
на „eros“- движещата сила на сексуалността. Прочутият автор Хю Скорнфийлд е показал, че думата „baphomet“ всъщност е код. Тя означава “sophia“, което на свой ред е „женска мъдрост“.
Какво общо биха могли да имат те с женското? Оказва се, че те дълбоко са почитали богините заради женската им страна.
Според повечето историци това, което ги сполетяло, било заради богатството им.
Обвиненията срещу тамплиерите били в богохулство и светотатство, и че не почитали Църквата, но това било всеизвестно.
В обвиненията имало и сексуални елементи. Католическата Църква получила признанията, които били нужни, за да унищожи тамплиерите и конфискува хазната им.
Но дали са се добрали и до най-ценното им притежание?
НП/2024