Новини

Какво да правим ако се загубим в лабиринта на Матрицата?

Твърде много от нас се намират в отчаяние

Събитията от последните месеци направо промениха начина на живот, а с него въведоха и неочаквано нови страховити форми на наблюдение и проверка.

Обикновено това е така, защото Матрицата не ни дава много възможности да се преборим, за да излезем от състоянието си на обреченост.

Или все още не сме вникнали в тъмната страна на душата, или не сме се примирили с нея, или предстои да бъдем душевно центрирани, тъй като сме въвлечени в егоцентричната си перспектива.

В това време е изключително ценно да намерим онзи ориентир, които ще ни позволи

Да не се изгубим в процеса на просветление

Какво да правим от тук нататък и как да се приспособим към реалността? Какво да правим с толкова много въпроси, които нямат отговори?

Отвъд пандемията. Отвъд тъмнината на страха и заблудите около нас. Отвъд процеса на отчаянието от живота има място, наречено Лабиринт на Просвещението.

Пътуването, търсенето, чувството за знание, любопитството и въображението са стратегии, които един просветен човек е добре да познава.

Най-автентичната същност е крайната цел

Това не е цел, която трябва да бъде изпълнена. Това не е цел, която трябва да бъде постигната.

Това е еволюция, която трябва да бъде преживяна. Това е приключение в момента. Това е пътуване, което трябва да се преживее.

Това е процес на възходи и падения в този неочакван за нас момент. По ирония на съдбата, най-добрият начин да намерим автентичната си същност, е да се загубим.

Когато сме в състояние на загуба, откриваме истинското си Аз

Самотата е блаженство. Това е единство и благодат, взаимозависимост и свещено пространство.

Само ако го познаме като процес можем да се поучим от него. Иначе изпадаме в отчаянието да се нараняваме, че не сме постигнали нещо значимо.

Загубата е носител на познание

Човек лесно може да се загуби. Той лесно може да се обърка в търсенето, знаците и превратностите.

Добре е да се изгубим докато сме в процес на търсене и да се намираме в хода на просвещението ни. Може да се почувстваме объркани, претоварени, пълни с въпроси и в постоянно състояние на страхопочитание.

Но точно това е начина да се освободим от задръжката на невежеството.

Колкото повече се адаптираме към собственото си самоусъвършенстване и колкото повече преодоляваме предишното си Аз, толкова повече осъзнаваме колко е невъзможно да бъдем съвършени или напълно просветени.

Заради благото!

Няма място за мисленето, което ни кара да „не се докосваме до нещо”. Няма място за липса на въображение, което да ни пречи да „не вървим по целия път”. Няма място за „Страхувам се, че съм изгубен”.

Да бъдем изгубени е това, което сме. И това е добре. Можем също така, да го приемем или да се смеем. Разходете се безцелно в лабиринта на вашето същество, за да се преоткриете отново.

Станете „наясно с търсенето“. В него ще намерите приключение, страст, любов и вид кураж, който се размножава.

И тъй като нашата цел е да открием най-автентичната си същност, да бъдем изгубени е единственият начин да бъдем „намерени“.

Източник: Fractal Enlightenment