Дали имаме душа? Тя наистина ли е безсмъртна? Може би вече сме преживели хиляди животи на този и други светове.
Това е мисъл, в която хората вярват от хиляди години. Идеята за прераждането и пътят на душата присъства в множество религии.
Тя е основата не само на будистките учения. Но нещо интересно, което е свързано със статията е процесът, с който бива избиран Далай Лама.
Това става след смъртта на предходния духовен водач, като всички нови кандидати са деца. Детето, което може да разпознае вещите, принадлежащи на стария Далай Лама, бива избрано за негов последовател.
Прераждане в най-чистата му форма
Но будистите не са единствените, които вярват в безкрайния цикъл на живота, както можем да видим при множество култури по цял свят.
В последните 100 години различни психиатри изследват случаи на хора, които си спомнят техни минали животи.
Повечето от тях се оказват деца на възраст между 3 и 7. Но повечето от тези деца губят тези спомени, когато вече са на възраст между 6 или 7 години.
Нека разгледаме няколко интересни случая.
Анан Монсур и Сузане Ганъм
Анан Монсур била роден в Ливан през 30-те години на 20-ти век. На 20 години се оженила за полицай на име Фарук.
Тя родила две момиченца. По време на втората бременност Анан имала сърдечни проблеми, но решила да не послуша лекарите и забременяла за трети път.
През 1962 тя родила трето дете, този път момченце. Изминала година, в която здравословното ѝ състояние се влошило.
През този период тя няколко пъти казвали на мъжа си, че тя скоро ще се прероди. Претърпяла операция в щата Вирджиния, като няколко дни по-късно починала.
Преди това тя се опитала да се обади на дъщеря си Лейла, но и така нямала възможността да го стори.
10 дни след смъртта на Анан била родена Сузане Ганъм. На възраст от само 16 месеца Сузане вдигала телефона и постоянно повтаряла „Ало Лейла“.
По това време семейството ѝ не разбирало какво се случва. Но щом Сузане пораснала, тя разпознала 13 члена на семейството си от миналия си живот.
Двете семейства се запознали и Фарук приел Сузане като част от неговото собствено семейство. Те поддържали отношения до края на живота му.
Рашид Кадеге и Дейниъл Джурди
Един слънчев ден през 1968 един механик на име Рашид Кадеге се качил в кола с приятеля си Ибрахим и отишли на разходка.
Те се отправили към Военния плаж в Бейрут, но за съжаление шофьорът изгубил управлението над автомобила, разбили се двамата починали на място.
Година по-късно се родил Дейниъл Джурди. Първата дума, която казал била Ибрахим.
На две години Дейниъл постоянно повтарял, че иска да се прибере вкъщи, защото тези родителите не били истинските му родители.
Твърдял, че баща му се казва Наим, което било името на бащата на Рашид.
Един ден, докато минавали до мястото, където се случил инцидента години по-рано Дейнъл го разпознал и казал на майка: „Тук умрях“.
Години по-късно семействата се запознали и Дейниъл разпознал сестрата на Рашид като негова собствена сестра без въобще да я е виждал преди това.
Той също така знаел, че любимата храна на Рашид била банани. Дейниъл все още има фобия от автомобили.
Ане Франк и Барбо Карлен
Може би една от най-тъжните истории, които сме чували от Втората Световна война е тази за Ане Франк.
Невинното младо момиче се крило от нацистите на тавана в продължение на години само, за да бъде заловено и екзекутирано в концентрационен лагер.
Ане умира през 1945 година в концентрационния лагер в Берген-Белзен. Девет години по-късно се ражда малко момиче наречено Барбо.
Скоро след като проговорила тя започнала да настоява, че нейните родители не са истинските й родители и тя не била в истинския си дом.
През този период тя имала непрекъснати кошмари, в които мъж влиза през вратата на таванското помещение, но родителите на Барбо пренебрегнали тези истории, като ги смятали за плод на фантазиите ѝ.
Докато растяла Барбо разбрала, че Ане Франк е известна личност и споделянето на спомените от нейния минал живот кара хората около нея да се чувстват неудобно.
Тя решила да си мълчи докато не навършила 10 години. На екскурзия в Амстердам с родителите си Барбо успяла да намери къщата на Ане Франк без никакви указания или помощ.
За удивление на родителите й тя познавала къщата и завела родителите си директно в скривалището на Ане.
През целия си живот Барбо Карлен се борила да преодолее фобиите от предишния си живот.
Тези истории са напълно истински и няма грам измислица или фалшива новина в тях.
Те пресъздават сложната връзка на преражданията, уроците и неведомите пътища извървявани от всеки човек в неговото безкрайно пътуване.
learning-mind