Само за няколко дни ударите на САЩ и Израел поставиха иранския режим на ръба на оцеляването.
В тази ситуация на Техеран не би му попречила помощ от съюзниците – именно онези, с които Иран, според някои наблюдатели, съставлява авторитарната ос Китай, Русия, Иран, Северна Корея.
Обаче Москва и Пекин не оказаха реална подкрепа на братския режим, ограничавайки се с декларации.
Пасивни или не?
И ако пасивността на Русия може да се обясни с войната й с Украйна, то Китай няма такова оправдание.
Нещо повече, каква е тази нова велика сила, която ще замести Америка, ако не защитава своите?
Впрочем, няма нищо учудващо в това, че Китай не бърза да помогне на Иран.
Очакванията за китайска намеса се основават на погрешното схващане, че тъй като Китай е „новата Америка“, той трябва да се държи точно така, както биха се държали САЩ в подобна ситуация.
Реалностите според Китай
Пекин обаче има други представи за това как да действа по-ефективно в съвременните реалности.
Иран има само двама големи партньори в света – Русия и Китай.
Техеран се сближи особено с Москва на фона на войната в Украйна. Общото положение под западните санкции естествено създаде условия за сътрудничество.
От 2022 г. двете страни успяха неведнъж да обменят визити на най-високо равнище, подписаха Договор за всеобхватно стратегическо партньорство и достигнаха ново ниво на сътрудничество в военната сфера.
Санкциите
Страните съвместно търсят начини да заобикалят санкциите, подписаха споразумение за създаване на зона за свободна търговия и обменят опит в областта на технологичния контрол над обществото.
Сближаването с Китай започна още по-рано.
През 2016 г. Си Цзинпин, в рамките на турне в Близкия Изток, посети Иран с държавно посещение, където подписа договор за всеобхватно стратегическо партньорство.
Но в момент, когато Иран най-много се нуждае от своите съюзници, те не се притекоха на помощ.
Критично, но сдържано
Москва и Пекин разкритикуваха действията на Вашингтон и инициираха спешно заседание на Съвета за сигурност на ООН по този повод.
Но това явно не е пропорционално на високото ниво, до което са достигнали отношенията в рамките на триъгълника.
Освен това Кремъл продължава преговорите с администрацията на Тръмп и да се противопоставя открито на него в Близкия изток може да бъде рисковано за собствените приоритети на Москва.
Китай обаче няма подобни извинения
Напротив, има много причини, които по идея, трябва да подтикнат Пекин да се включи по-активно във войната в Иран.
Въпреки че официално това винаги е било отричано, Китай е доставял оръжие на Иран, но се е ограничавал с по-малко модерни аналози, които иранците след това са копирали.
Изпитването на собствените оръжия в условия на реална война с основния противник е ценен опит, който на теория би бил полезен за КНР.
Особено на фона на множеството непотвърдени слухове за неефективността на китайските противовъздушни сили в Иран, Венецуела и Пакистан.
Икономика и политика
Второ, Иран се превърна в важен икономически партньор за Китай. През 2025 г. иранските доставки съставляваха 13% от общия внос на петрол на китайския пазар.
Трето, за разлика от Русия, Китай не само се позиционира, но и се разглежда от целия свят като кандидат за глобално лидерство.
Всъщност страхът от тази конкуренция се превърна в основната движеща сила на агресивната външна политика на Тръмп.