Според Оксфордско проучване
човечеството е „генетично предопределено“ да бъде религиозно, а причината за това е еволюцията. Но никой не отговаря на въпроса за висшите сили, които владея живота и смъртта.
Религиозното поведение на различните култури по света се различава, но религията е универсална културна идентичност открита във всички човешки популации.
Както отбелязва Доминик Джонсън, експерт по еволюционна биология и международни отношения от Оксфордския университет, страхът от боговете може да е оформил човечеството като такова, каквото е сега.
Това означава,
че религията може и да е резултат от еволюцията. Експерти от Великобритания предполагат, че обменът на традиционните приказки сред древните народи е бил „универсален“ инструмент за установяване на връзка между различните племена.
Те го наричат “дипломацията на праисторията“. Според проучване, публикувано в сп. Nature Communications, приказките и митовете на древните народи са били средство за обединяване на населението.
Предполага се, че религиите
са се появили с цел поддържане на обществения ред и укрепване на връзките между индивидите.
Според ново изследване древните народи са имали други начини да установят взаимоотношения тъй като първите религии са се появили преди 13 000 – 15 000 години.
Андреа Миглиано, един от съавторите на изследването на британския университет, проучил живота на туземното племе „Аета“ от Филипините. Те са ловци и събирачи на бисери, живеят без връзка с новите технологии и съвременното общество.
Изследването проучило
как разказването на приказки влияе върху поведението на ловци и какво е предимството от това индивида да е опитен разказвач.
За да разберат поведението на обществото и религията им изследователи от Обединеното кралство помолили Аета да им разкажат приказки и традиционни басни на тяхното племе.
Те забелязали,
че повечето от историите са съсредоточени върху важността на сътрудничеството, значимостта на социалните норми, равенството между половете и забраната за използване на насилието като инструмент за разрешаване на конфликти.
Освен това най-добрите разказвачи (и мъже, и жени) имат предимство в рамките на своето племе. Останалите членове на племето ги уважават.
Традиционното разказване на приказки служело като прототип за религиите, които щели да се появят доста по-късно.
НП