В последната си работа покойният проф. Стивън Хокинг привлича вниманието върху парадокса на паралелните вселени.
В своята теория покойният учен не само „помирява“ науката с изведения от самия него космически парадокс, но и провокира астрономите да търсят доказателства за съществуването на паралелните вселени.
Прожекция на 2 декември 2025 от 19:00 в кино "Люмиер", София
Проект контрол
скрити истини, които управляват света
Филм на Стойчо Керев
Джорджия Николова, Мартин Захариев, Иво Величков, Нора Пенева, Вълко Чобанов, Оксана Хорват-Станчева, Мадлен Алгафари, Кристиян Шкварек, проф. Бойко Рангелов, Христо Нанев, Росен Петров
Купете билети сега
или на касите на НДК
През 80-те години на миналия век,
заедно с американския астрофизик Джеймс Хартъл, Стивън Хокинг разработи нова теория за възникването на Вселената.
Теорията на Хартъл-Хокинг отстранява вътрешното противоречие на теорията на Айнщайн.
Според нея нашата Вселена е възникнала преди около 14 милиарда години с Големия взрив, но не се обяснява как е породен този взрив от т. нар сингулярност.
Двамата учени
прибягват към квантовата механика, за да обяснят как Вселената е можела да възникне от нищото.
Решавайки този проблем с допускането, че съществуват множество паралелни вселени, теорията на Хартъл-Хокинг породи редица други неизвестни.
Според двамата астрофизици, Големият взрив вероятно е създал не една, а безкрайно множество паралелни вселени.
Някои от тях приличат на нашата
и дори имат аналог на Земята със сходни на нас хора. Паралелните ни светове може и да имат разлики с нашата Земя. Например в някои от тях динозаврите може да не са изчезнали.
В други паралелни вселени може изобщо да няма Земя, може дори да няма звезди и галактики, и да действат други закони на физиката.
Макар да звучи като фантастика
подобна картина напълно кореспондира с математическата част от теорията на Хартъл-Хокинг.
При наличието на безкраен брой вселени с безкрайни вариации на физичните закони теорията не може да обясни точно коя Вселена обитаваме и какви са нейните особености в сравнение с другите.
Точно този парадокс проф. Хокинг се е опитвал да реши заедно с проф. Томас Хертог от Льовенския католически университет в Белгия.
„Нито Стивън, нито аз не бяхме удовлетворени от подобно положение на нещата”, споделя проф. Хертог.
„Излиза, че мултивселената се е появила случайно, а ние не можем да кажем нищо повече. Казахме си – може би трябва да се примирим с това. Но не искахме да се предаваме.”
Теорията на Хартъл-Хокинг
е плод на 20-годишна работа. Парадоксът в нея се отстранява с помощта на математическия арсенал на друга „екзотична“ теория – теорията на струните.
Този подход позволява на физиците да погледнат на науката по друг начин. А новата оценка на теорията на Хартъл-Хокинг, която е изложена в последната работа, поставя нещата по местата им в модела на мултивселената.
В съответствие с теорията на Хокинг-Хертог
паралелните светове съществуват, но физичните закони в тях като да са същите, каквито са в нашия.
Това означава, че нашата Вселена е типична, следователно изводите, които правим от наблюденията в нея, са приложими и в паралелните светове.
Изложените идеи са реална основа за физиците, които се опитват да разработят по-пълна теория за възникването на Вселената, подчертава проф. Хертог.
НП/2022