В характера на много хора е да угаждат на другите с надеждата да им се харесат и да получат тяхното уважение.
Но с времето това неминуемо ще изцеди силите ви, хората ще започнат да ви използват и ще се чувствате изгубени.
На енергийно ниво угаждането може да ни отклони от автентичния ни път и естество, като изгубим и фокус от целите и желанията си както и от това кои сме всъщност.
Това може да е пагубно за душата. Угаждането никога не е напълно задоволително, тъй като е невъзможно да угаждаме на другите през цялото време.
Истинското „угаждане“ идва отвътре и никой не може да ни го до даде освен ние самите.
Как да спрем да правим това и отново да се свържем към автентичната ни същност?
Защо угаждаме на другите?
Повечето хора угаждат на другите, за да им се харесат. Много от хората с подобен характер са естествени лечители, склонни винаги да помагат на тези в нужда.
Това не е слабост, добре е да помагаме и да се грижим за другите, но когато ние самите започнем да страдаме и да губим енергията си, тогава трябва да се оттеглим и да помислим за себе си.
Отделете време, за да засилите връзката със себе си. Защо хората угаждат на другите? Дали е, за да бъдат обичани? Дали, за да се почувстват достойни? Или пък, за да избягват конфликти?
Защо трябва да спрем?
Угаждането ни кара да губим представа за автентичната ни същност, целите и пътя ни.
То изцежда енергията ни и реално никога не свършва.
То привлича манипулативни и фалшиви взаимоотношения в живота ни.
Не е удовлетворяващо и ни носи само вреди.
Угаждането ни кара да се чувстваме задушени от другите, сякаш им дължим нещо.
То никога не би ни позволило да обичаме сами себе си.
Една мантра от книгата „Послания към душата“ гласи:
„Днес си позволих да сложа моите нужди първи. Днес ще уважа всичко, което съм и собствените си граници.“
Какво би допринесло за нашето развитие и усъвършенстване?
Трябва да разберем, че не е нужно всеки да ни харесва. Истинските приятели и партньори винаги биха останали до нас, защото биха проявили разбиране.
Трябва по-често да практикуваме любов и уважение към себе си, оценявайки собствената си стойност. Не е наша задача да караме другите да се чувстват по-добре и по-комфортно.
Трябва ясно да поставим границите си към другите и да поставяме нашите нужди на първо място.
Не бива да се страхуваме от конфликти. Запитайте се – какво всъщност искам аз?
Трябва да изоставим идеята, че поставянето на нашите собствени нужди на първо място е нещо егоистично.
Научете се да казвате Не без да съставяте списък с оправдания. Не бива да се чувствате виновни, че сте приоритезирали вашите нужди пред чуждите.
В времето ще започнете да привличате хора в живота си, които няма да искат да се възползват от щедрия ви характер и ще уважават границите и пространството ви.
foreverconscious