Къде отива душата след смъртта според тибетската книга на мъртвите

Половината от световното население изповядва религии, поддържащи реинкарнацията.

В много култури съществуват книги на мъртвите, описващи пътуването на душата след смъртта.

По-известна сред тях е Тибетската книга на мъртвите

Хора, завърнали се от прага на смъртта, разказват за преживяванията си по начин, поразяващо сходен с описания в книгата.

Съществуват много данни, до голяма степен потвърдени, за спомени от предишни прераждания.

Популярното, но противоречиво приемано явление контактьорство започва да получава значителна научна подкрепа. В сериозни научни изследователски институти като Принстън, например, връзката с нематериални същности е изучавана.

Душата според тибеската философия

Съществува „душа“, която устоява на смъртта на физическото тяло и се преражда в друго тяло, като по този начин се оформя континуум.

Да, подобни твърдения имат смисъл в науката, базирана на съзнанието, но само ако мислим душата като „квант“.

Тибетската книга на мъртвите

е забележителна като представа за живота и смъртта, които формират континуум от преживявания и уроци.

Според тази картина съществуват пътеки, наричани бардо, някои от които извеждат към живите, а други – към следсмъртните състояния.

Животът и смъртта се разглеждат като една последователност, състояща се от различни преходи „смъртта е в живота, животът е в смъртта“.

Съзнанието като първооснова на съществу­ващото е Дхармакая

Трансцедентната архетипна сфера е наречена Самбхогакая, а светът на проявлението и опи­та – Нирманакая.

Движението през световете след края

Първото бардо е раждането. А второто – животът от детството през зрелостта до момента точно преди смъртта, който е третото бардо.

Четвъртото бардо е начало на пътуването в смъртта, начало на серията от възможности, разкриващи се пред душата, оцеляващия „аз“, която напуска тялото.

В четвъртото бардо се появява яс­ната светлина на чистото съзнание, Дхармакая. Ако ду­шата разпознае тази светлина, тя бива освободена от ко­лелото на кармата и от необходимостта да се преражда отново.

Петото бардо в смъртта съответства на второто в живота: тук душата се среща първо с мирно настроените, а после с гневните богове – демони или асури – с формите на архетипния свят, Самбхогакая.

Ясната светлина е замъглена по пътя

Но тези които я разпознаят вече не отиват до абсолютно освобождение от кармичното колело на самсара, проявеният свят, а до нирвана в нематериалната форма на Самбхогакая.

Респективно неуспехът извежда в шестото бардо – пътят на самсара.

Шестото бардо е бардото на прераждането. Духът е пропуснал възможността да се отъждестви с чистото съзнание или с архетипния трансцедентен свят на Самбхогакая.

Всичко, което му остава е светският път на реинкарнацията

В зависимост от кармата, той се преражда в една от шестте локи (места), включващи Рая, Ада и Земята, докато кармичният дълг не бъде изплатен или не се натрупа кредит.

След шестото бардо душата трябва да се въплъти във физическа форма, Нирманакая, в която може да натрупа единствено нова карма.

И така движението през вечността продължава да захранва нашата светла душа.

НП/ Амит Госвами