Началото на трагедията
Арменският геноцид, считан за едно от първите систематични изтребления на етническа група през XX век, е извършен от Османската империя по време на Първата световна война.
Започва на 24 април 1915 г., когато стотици арменски интелектуалци и лидери са арестувани и екзекутирани в Константинопол (днешен Истанбул).
Това поставя началото на мащабни депортации, кланета и глад, които довеждат до смъртта на около 1.5 милиона арменци.
Исторически контекст
Османската империя, изправена пред вътрешни сътресения и външни войни, разглежда арменците, християнско малцинство в предимно мюсюлманската империя, като „пета колона“, заплаха за националната сигурност.
Върховното ръководство на Младотурците (Комитетът за единство и прогрес) решава да „реши проблема“ чрез етническо прочистване.
Десетки хиляди арменски мъже са избити. Жените, децата и възрастните са принудени да поемат в „маршове на смъртта“ през сирийската пустиня.
Мнозина умират от глад, жажда, изтощение или насилие. Деца са отвличани, жени — изнасилвани и продавани. Имуществото на арменските семейства е конфискувано, а селата и църквите — унищожени.
Признание и отричане
Макар много историци и над 30 държави, включително Франция, Германия, Русия и САЩ, официално да признават случилото се като геноцид, Турция последователно отрича термина.
Анкара твърди, че смъртта на арменци е резултат от хаоса на войната, граждански безредици и взаимни етнически сблъсъци, но не и предварително планирано унищожение.
Това отричане води до дълбоки дипломатически търкания между Турция и страните, признали геноцида. Въпреки това международният натиск за историческа справедливост продължава да нараства.
Наследството на болката
За арменския народ геноцидът не е само исторически факт, а травма, предавана през поколенията.
Той заема централно място в националната идентичност и културната памет. Десетилетия наред потомците на оцелелите разказват истории за изгубени села, разбити семейства и унищожено наследство.
Армения и диаспората по света отбелязват 24 април като Ден на възпоменание. В Ереван се издига мемориал на геноцида — Цицернакаберд, където всяка година се стичат хиляди хора да отдадат почит.
Моралната дилема на света
Въпросът за Арменския геноцид надхвърля границите на една етническа трагедия. Той поставя пред човечеството дълбоки морални въпроси:
Дали мълчанието и отричането не правят възможни бъдещи геноциди? Каква е отговорността на международната общност в признаването и предотвратяването на подобни зверства?
Може ли един народ да се излекува от травмата без признание?
И така днес…
Арменският геноцид не е просто страница в учебниците по история. Той е жива рана в душата на един народ и зов за справедливост, който отеква и днес.
Истината за миналото не може да бъде заглушена, а паметта не може да бъде изтрита.
Единственият път към помирение минава през признание, състрадание и желание за справедливост.