Случаят с футболните вратари Джанлуиджи Буфон и Возиня, чиято поразителна прилика стана обект на публикации в социалните мрежи, не е просто забавна случайност.
Той отваря вратата към древен философски въпрос, който в ерата на технологиите придобива ново, почти научнофантастично звучене.
Наистина ли сме уникални, или сме просто „преизползвани активи“ в една огромна, дигитална Матрица? Когато погледнем към приликата между двамата спортисти, умът ни търси логично обяснение.
Биология
От биологична гледна точка човешкото лице се състои от ограничен набор от генетични параметри като разстояние между очите, форма на носа и структура на скулите.
Математически погледнато, вероятността двама души да изглеждат почти идентични без роднинска връзка е доста висока, особено в свят с осем милиарда души.
Това се дължи на факта, че природата разполага с определен каталог от черти, които се повтарят, а скелетната основа често следва повтарящи се модели.
Скептиците говорят…
Тук обаче идва моментът, в който скептичният ум започва да си задава въпроса дали това не е програмиране…Ако разглеждаме света през призмата на теорията за симулацията, наличието на двойници придобива ново значение.
В компютърните игри и софтуерната разработка съществува понятието за преизползване на ресурси, при което разработчиците често използват един и същ триизмерен модел или базов дизайн за множество персонажи, за да пестят памет и изчислителна мощ.
Ако живеем в симулация, създадена от по-висша интелигентност, е логично да предположим, че дизайнерите на тази Матрица не са създавали всеки човек от нулата, а са използвали базов шаблон за лицевите структури.
Това спестява ресурси чрез повтаряне на генетични комбинации с леки вариации, което ние често приемаме за случайни прилики.
Кое ни прави индивиди?
Ако приемем, че телата ни, или нашият хардуер, могат да бъдат повтарящи се модели, тогава възниква въпросът кое ни прави индивиди.
Вероятно уникалността не се крие в носа, очите или брадата, които могат да бъдат копирани, а в софтуера – нашите спомени, решенията, които вземаме, и начинът, по който реагираме на света.
Дори двама души да изглеждат като близнаци, техният житейски път и тяхната „инсталация на операционната система“ са напълно различни.
Дали Буфон и Возиня са доказателство за биологична случайност или за мързеливо програмиране на реалността, остава въпрос на гледна точка…
Може би най-интересната част от това да си дете на Матрицата не е в това, че някъде по света има някой, който изглежда точно като теб, а в това, че въпреки идентичната обвивка, всеки от нас има възможността да напише свой собствен, неповторим код.