В историята на човечеството се повтаря един мистериозен сюжет – раждане от девица, звезда на небето, трима мъдреци, чудеса и възкресение.
Този модел не е уникален за християнството. Дълго преди раждането на Христос, подобни истории са съществували за египетския бог Хор, персийския спасител Митра, индийския Кришна, дори за гръцкия Дионис.
Това повдига въпроса: защо този сюжет е универсален и защо толкова много цивилизации, разделени от хиляди километри и векове, разказват един и същи мит?
Началото
Историята на Хор, божествения син на Изида и Озирис, датира отпреди 3000 години. Роден от девица, Хор се смята за „светлина на света“ и „пастир на човечеството“.
Неговата битка със Сет, бога на хаоса, е символ на вечната война между светлината и тъмнината.
Персийският Митра, почитан около 1200 г. пр.Хр., също има загадъчна биография – роден от девица в пещера, почитан на 25 декември, придружен от 12 ученици, а смъртта му е последвана от възкресение.
В Индия Кришна е почитан като въплъщение на върховното божество, роден от девствената Деваки, преследван от зъл цар, спасяващ човечеството с чудотворни дела.
Дионис в древна Гърция също умира и възкръсва, символизирайки цикъла на живота и обновлението.
Приликите са очевидни
Сходствата са толкова очевидни, че някои учени твърдят, че тези митове са просто предвестници на християнската история.
Но други, като антрополози и изследователи на архетипите, предлагат различна гледна точка.
Според тях този повторяем сценарий не е копиране, а архетип – колективен символ, роден от човешката психика и нуждата от смисъл.
Юнг нарича това „колективно несъзнавано“ – дълбоки модели, които човечеството носи във всички свои култури, отразявайки едни и същи духовни истини.
Слънцето и звездите
Сезоните, слънчевите цикли и астрономията също играят роля. Много от тези божества са свързани с движението на Слънцето.
На 25 декември, зимното слънцестоене, светлината „побеждава тъмнината“. Митът за умиращото и възкръсващо божество символизира смъртта на природата през зимата и нейното възраждане през пролетта.
Тези разкази не са просто религиозни истории, а опит на древните хора да обяснят цикъла на живота, смъртта и надеждата за ново начало.
Приликите
Въпросът защо Христос има толкова много прилики с предишни божества е сложен.
Едно обяснение е, че първите християнски общности са използвали познати митологични мотиви, за да направят посланието разбираемо за тогавашния свят.
Друго е, че архетипът на божествения спасител е толкова дълбоко закодиран в човешката душа, че той неизбежно се появява във всяка епоха и култура.
Къде е границата?
Тук се изправяме пред тънката граница между историята и мита. Дали всички тези разкази са само символи на духовната еволюция?
Или те са отпечатъци от една по-древна, обща истина – знание, предавано през времето чрез различни имена и лица?
Ако Хор, Митра и Христос носят едно и също послание, то не е в детайлите на техните истории, а в обещанието за светлина, която не угасва дори, когато светът потъва в мрак.
НП