26 април 2024

Среща с приятелите на "Новото познание" в Германия, Мюнхен, Хотел "Крафт"

Записвания на телефон
+4917687889777

България

Христо Нанев разказва за престоя в отвъдното и прераждането

Източните учения отдавна проповядват безсмъртието като път за постигане на знание на душата. В древен Египет фараоните се подготвяли продължително за пътуването в отвъдното. Същото се е случвало и по нашите земи. Всички ние сме част от вселенското съзниние, твърди древното познание на катарите. Учените са на път да препрограмират клетките на човек и да постигнат безсмъртие. Така започва беседата ми с Христо Нанев, писател и изследовател на темата.

Стойчо Керев: Ново съзнание ли получават душите с прераждането си или запазват старото си съзнание?

Христо Нанев: Много често те запазват своите стари навици, затова едно от доказателствата за прераждане са нашите предпочитания, начин на обличане, характерно облекло. Защо точно тези неща, а не други? Действително, когато бях попаднал на един портрет на Слава Севрюкова, на който изглежда като някогашна пророчица Александра Киргхоф.  Направих съпоставка между двата портрета на Слава, когато позира пред художника Панчо Панев. И този на руската графиня Александра Киргхоф. И в двата случая прочиците  се обличат с тъмно синя рокля. И в двата случая позират еднакво. В двата случая пръстен на една и съща ръка. Роклята е с ревер на ръкавите, яката е аналогична. Един от големите въпроси за прераждането и за неговата автентичност е: „А защо ние не помним нищо от предишния си живот?“.

Стойчо Керев: И какъв е отговорът, който давате?

Христо Нанев: А нима ние на съзнателно ниво си спомняме много от нашите изживявания от детството? Аз самият, когато се готвех за тези разговори и трябваше да прочета моите книги, които съм писал преди 12-13 години, бях изненадан. Част от пасажите ми звучаха сякаш ги бях забравил. Буквално ги бях забравил, а това е само преди 10-12 години. Какво остава преди света на отвъдното и престоя там, който може да бъде от няколко години, дори до 500, а понякога и повече. Колко неща се изтриват от съзнанието?

Стойчо Керев: Защо престоят може да бъде в такъв период? Кой определя престоя?

Христо Нанев: Ние постепенно отиваме в различните звена на престоя в отвъдното. Определя се от личностните нива на натрупвания на съответната душа. От нейните постижения и особено от липсата на постижения, от нарушенията, които трябва да се изкупят. Например един човек, който е допуснал да бъде убиец в един живот е отнел множество човешки животи, остава дълго в отвъдното и остава на тъмно. Част от причините за прераждането се крият в тази древна санскритска дума – карма. Тя означава действие и последица от това действие. Ако ние се върнем към Хегел, ще видим, че той говори също за причина и последица. Същото казано по друг начин от философията. Онова, което не сме постигнали, или сме объркали от програмата си за живот, ни препраща отново да го довършим. Често пъти и ние самите желаем да го направим, за да се усъвършенстваме и да излезем на чисто пред себе си.

Стойчо Керев: Но има и един друг много важен въпрос: Къде училището е по-силно, там или тук?

Христо Нанев: Определено великото училище е на Земята. Защото изпитанията са много по-страшни. Последиците са много по-страшни, страданието е много по-голямо. В духовния свят тези усещания са по-приглушени. Първо, защото там няма чувство за време. Там минало настояще и бъдеще са слети в едно. Там няма ден няма и нощ. Според нивото на развитие може да има светлина, може да има и мрак. За душата светлината е много. Ако погледнем ние на Земята сме в слънчевата аура, небето е изписано от светлина. За света на отвъдното светлината е решаваща. Има ли там Слънце, има ли Луна? Не няма, но има източници на светлина. И тези източници са от духовно естество.  Голямата пророчица Ванга, когато я питат какво е сега Христос в отвъдното, тя казва: „Една голяма светлина“. Същото потвърждава и Слава Севрюкова, и дядо Влайчо. Бих казал, че онази вселена на отвъдното е по-скоро една холографска вселена, светът на мисъл-формите.

Стойчо Керев: Коя е онази максима, която човек не би трябвало да нарушава в този живот?

Христо Нанев: Много са. Например Десетте Божи заповеди, но нима те са лесно изпълними? Доказано е и няколко от тях да спазваш и три-четири пак е много. И една да спазваш пак е много, защото ние сме склонни да допускаме грешки и те ни претеглят много повече. Затова сме на Земята, да проверим своята устойчивост на изкушенията, грешките, на тези неща, които ни подбуждат да правим нарушения със себе си, след което да страдаме в отвъдното, а дори и на Земята.

Стойчо Керев: Христо Нанев, вие подлагал ли сте се на регресия?

Христо Нанев: Да, аз съм си правил пет авторегресии. Убеден съм, че всеки би могъл да направи своята авторегресия при определени ситуации. Стига той да е работил сърху себе си или е напреднал в областта на автогенния тренинг. Една от първите ми регресии беше с баща ми, за да разбера кой е бил баща ми в предходния живот. Някога, когато публукувах тези неща в моите книги, мои роднини скочиха срещу мен заради това, че съм разкривал такава информация.

Стойчо Керев: Хората обичат да мислят себе си за вечни – как тълкувате?

Христо Нанев: А нима не сме вечни? Дори от биохимична позиция ние сме изградени от атоми, които циркулират вътре в нас, които циркулират в пространството около нас. Нима духът, който е полева форма на материята се унищожава? Това е другата съставка на вечността и това дава голяма сила за да отговоря на въпроса, който преди малко ми поставихте. Познанията за духовните светове извисяват. Ако повече хора се интересуваха от това, убеден съм и престъпността нямаше да е на това ниво, на което се вихри. И мнозина влиятелни личности, държавници и политици не биха правили тези грешки, които допускат. Те са затворени в едни граници и са рамкирани от досегашните познания за света.

Стойчо Керев: Възможно ли е колективно прераждане?

Христо Нанев: Има колективно неосъзнато. Има колективно подсъзнателно. Има и колективна поява на сродни души. Често пъти групи души се прераждат като плеяди на Земята, за да си помогнат. За да се подкрепят, за да продължат напред, а понякога и да се явяват врагове един на друг. Защото ние растем най-вече чрез трудностите и тук ще цитирам тази мисъл на големия български писател Атанас Далчев: „Ние не обичаме болестите, ние не обичаме трудностите в живота. Но ние израстваме най-вече като преодоляваме и болести и трудности и противоречия“. Ето това е посоката на човешкото развитие.

Стойчо Керев: Христо Нанев, благодаря Ви.