Христо Нанев: Никой не иска да бъде зъл от отвъдното

С Христо Нанев автор, изследовател и приятел на „Новото познание“ сме говорили десетки пъти за душите и тяхното израстване тук на земята, а и в отвъдното. През цялото това време Нанев винаги е бил внимателен с изразите, които употребява заради възприемането на темата. Хората в наши дни са желан дивеч от водачи, гуру екперти, духовни наставници и кой ли още не. И може би думите на Нанев: „Молете се, но и действайте“, ни закотвят дори в непознаните за нас светове.

---

Стойчо Керев: Вие вярвате ли в кармата?

ХРИСТО НАНЕВ: Една реалност е кармата, ако приемем, че животът е композиция, то кармата е скритият композитор. Тайният композитор, скрития диригент, който движи съдбата, движи настоящето, подготвя за бъдещето. В този смисъл кармата е нещо действащо, активно, универсално. Няма карма добра, няма карма лоша. В крайна сметка тя винаги е за добро.

Стойчо Керев: За каква още карма знаете само за това, че е винаги добра?

ХРИСТО НАНЕВ: Определено да. Но понеже се спекулира с бялата карма и черната карма, тоест позитивната карма, разрушителната карма, в крайна сметка тя е винаги за добро, защото помага за постигане на едно вътрешно уравновесяване на действията и на постиженията. На онова, което е натрупано в миналото и което търси своето разрешение в бъдещето тогава, когато въпросите не са намерили своя правилен отговор.

Стойчо Керев: Правилно ли тълкувам думите ви, въпросите не са намерили своя правилен отговор. Означава, ще се прераждам, докато намеря верния отговор?

ХРИСТО НАНЕВ: Да, и така би трябвало да се тълкува. Защото ние натрупваме от живот в живота нови и нови неща, които често пъти корените за тях са някъде назад в нашите грешки, недостатъци, подвеждащи действия, изкушения, на които сме се поддали. За това кармата, пак казвам, в известен смисъл уравновесява. Някаква мярка за намиране на правия път в нашите реакции, в нашите постъпки. Тя е необходима, без нея не може. Ние можем да я наречем причина – следствие. Можем да диалектична обоснованост на живота. Но понятието Карма е от санскритски. То е свързано повече с прераждането и със закономерностите на тези сложни и все още недостатъчно изучени процеси.

Стойчо Керев: Каква е вашата карма, Христо Нанев?

ХРИСТО НАНЕВ: Моята карма в този живот е да бъда писател, да бъда изследовател. И аз това си го знаех още от дете. Специално това да бъда писател. Защото някога не ми вървеше математиката в училище, недостатъчно химията, физиката, точните науки. И като ученик ми беше много трудно. И когато майка ми искаше да се реализирам като отличен ученик, аз ѝ казвах: Това не ми е необходимо. Бях ученик в седми клас. Аз ще ставам писател. Тя се смееше, и казваше: „И писателите трябва да имат широка култура, за това учи. И аз учех до голяма степен и заради нея“.

Стойчо Керев: Бих искал да споделите вашия опит в многото регресии, които сте правил с хора, които осъзнават, и такива, които може би не осъзнават каква е кармата им?

ХРИСТО НАНЕВ: В своите наблюдения и изследвания се опирам, от една страна, действително на регресиите. От друга страна на споделеното от различни източници, от хора, които са минали и са имали изживявания на границите на смъртта. Или хора, които имат проникновеност на сънищата. Понякога и чрез съня може да се достигне до отговор на голяма част от тези въпроси.

Спомням си регресията на един електротехник, който се беше родил с един физически недостатък или да го наречем недъг. Той не можеше да си свива изцяло ръцете, а трябваше да работи с клещи, с отвертка. Това му беше много трудно. Ръцете се свиваха само донякъде. Той пожела да направи регресия, навлезе с лекота в ниво. И се видя, че е направил някакво нарушение в миналото. Това беше средновековие, група войници, които бяха с ризници, с копия, претърсваха една гора, а той се криеше в гората. Беше направил нарушение, за което той не сподели какво е било. В един миг той се видя, че са го хванали в едно зловещо подземие. Виси, вързан на ръцете си и го измъчват с някакви нагорещени железа. Той трябва нещо да признае. Втори път, аз го питам в това състояние, кажи какво си направил? Отказа да признае. Кажи? И те го питат за същото. И започна едно драматично изживяване, защото толкова силно се изживяват понякога, тези мъчителни изтезания, че той започна да вика с глас: „Горят ме! Изгарям!“ Да наистина, ето това е част от преборването на минали животи.

---

Стойчо Керев: Много хора си задават въпроса, дали няма да се преродят в растение или в животно?

ХРИСТО НАНЕВ: Ако ние се върнем към ведически виждания на тъмната Древна Индия, ще видим, че се казва, седем пъти човек се ражда като животно и 777 – човек. Но никъде в своите изследвания аз не съм попадал на човек, който е бил растение в предходен живот, нито пък животно. Може би ние българите, защото съм правил регресия основно на българи, сме по-извисени и не достигаме до тези ниски нива.

Стойчо Керев: Как избира душата да бъде зла или добра?

ХРИСТО НАНЕВ: Тя не избира. Тя става добра или става зла, според ситуацията, в която е въвлечена. Доброто и злото са една много човешка и земна категория. Тя се проявява тук с нашите действия, с нашите постъпки. Никой не иска да бъде зъл от отвъдното. Никой не идва, за да се реализира като зъл. Той идва с добри намерения. Но в един момент започват изкривяванията и пропада. Изкушен от земните облаги, страсти, пари, богатства, жени или съответно мъже. Всичко това може да срине душата.

Стойчо Керев: Често си задаваме един въпрос. А карма ли преражданията в другия пол и може ли това да доведе до някакви негативни натрупвания?

---

ХРИСТО НАНЕВ: От множеството регресии съм попадал на случаи, когато в много животи една душа се явява като мъж. Развила е в себе си много мъжки дадености. Но в даден етап от развитието потребността от активност, деяталност, размах, суровост дори, е успяла да я реализира на земята. Идва момента, когато трябва да се прояви като жена. Това е едно много трудно, в много отношения конфликтно проявление, защото са налице прояви, които са свързани с една голяма активност и то често пъти активност към жените. И в един миг се явява като жена, а проявява активност към жените. И ето че започват някои от половите аномалии. В подобни случаи се каза, отидете на лекар. Да, обаче веднъж се наложи да направя регресия на лекарка с полови отклонения. И се оказа нещо подоно. Тя самата се притесняваше от това, че е от така наречените “обратни”. И търсеше решение. Да, направихме регресия и точно това се потвърди. Мъжкото начало при нея бе много силно. Тя се отнасяше с нежност към жените и я влечаха жените, и се стремеше към тях. Тук трябваше много да работим с нея и смятам, че до голяма степен тя осъзна къде е причината и се опита да смекчи в себе си, да почувства жената за първи път у себе си. И го постигна.

Стойчо Керев: А ясновидците каква карма имат и карма ли е това?

ХРИСТО НАНЕВ: Самото ясновидство е Божа дарба. Но от самото начало казах, има и светла карма, като двигател на дадено развитие на съответната същност. Така че това, че те имат Божата дарба, често пъти те я защитават в множество съществувания. Например, най-лесно ми е да дам пример със Слава Севрюкова, тъй като съм я изучавал над 20 години. Тя има ясновидски сподобности, преди да бъде Слава, в предходния си живот, като изявената руска ясновидка, графинята Александра Кирхоф. Тя е била ясновидка в древен Египет. Ясновидка в храма на Делфи, делфийски оракул. И така в поредица от съществувания е развивала тези си способности. Но в настоящия си живот, Слава Севрюкова – пророчицата, учения, великата българка – имаше един неин си кармичен проблем. И той бе свързан с нейния съпруг Степан Севрюков, от когото тя взема името си. Украинския белогвардеец, който е алкохолик. И това, в известен смисъл, натоварва живота ѝ. Често пъти, когато са я търсили хора с молба за помощ, той ги връщал, ревнувайки я. Стремейки се да я обсеби, същевременно без да я разбира.

---

Стойчо Керев: Еволюция или революция е кармата?

ХРИСТО НАНЕВ: Определено еволюция. Но при определени ситуации тя може да се развие и революционно тогава, когато ние я осъзнаем. Кармата се нуждае от осъзнаване, от разбиране за нея. От мига, в който ние схванем какви са причините, които ни тласкат към нарушенията в нашия живот, и не само осъзнаем, а започнем да работим за това, тези причини започват да се разпадат. Но и самото осъзнаване вече е разрушаване на здравите вериги на кармата.

Стойчо Керев: Как се стига до осъзнаването?

ХРИСТО НАНЕВ: То е казано така: хубаво е да се молите на Бога, но в едно с това трябва и да действате. Защото ако само се молите, а не действате и не правите нищо, то е просия. А от просия никой няма да спечели. И Бог не е склонен само към просещите души, които нищо не правят. Трябва човек да развие у себе си онази забравена активност, която е пренебрегнал и да потърси верния път към разрушението на негативите. На тези схеми, на тази матрица, която често пъти от живот във живот го тласка да преповтаря едни и други, често пъти сходни нарушения, отклонения, които забавят неговото развитие. С много труд се продолява кармата.

Стойчо Керев: А могат ли душите да се шегуват с нас от отвъдното?

ХРИСТО НАНЕВ: Знаете ли, това е една неразработена тема, все още при толкова много изследователи на света на отвъдното. Всички гледат сериозно, от страховитата страна на отвъдното, а често пъти душите се шегуват.

Стойчо Керев: Следващият път ще говорим за това. Благодаря ви за разговора.

ХРИСТО НАНЕВ: Благодаря и аз.