За броени години от нашата бързо развиваща се технологична епоха разузнахме огромния космически дом. И изяснихме, че живеем в гигантския дворец на Вселената. Така открихме нещо странно. Защо сме сами в къщи? Къде са всички? Къде са извънземните?
Само за едно поколение мощни телескопи, космически сонди и спътници ни дадоха инструментите да изследваме структурата на Космоса. И колко повече изследваме, толкова повече разбираме, че тази същата Вселена е достатъчно добре устроена за живот. В крайна сметка в нашата Слънчева система учените откриха живи организми на Марс. И ако останалата част от космичния мир е структурирана по подобен начин, то би трябвало да се намираме във фабриката за създаване на живот.
Дори според най-консервативните оценки на НАСА във Вселената би трябвало да има 500 милиарда звезди като нашата, а някъде там да се намират около 100 милиарда планети от земен тип. Това е грандиозна възможност за наличието на живот според теорията на вероятностите.
Енрико Ферми, италиански физик, отчита всички тези странни факти и наблюдения. После те са наречени в негова чест “Парадоксът Ферми”. Този парадокс подчертава противоречията между високата вероятност за появата на разумен живот в нашата Вселена и пълното отсъствие на реални доказателства, че прословутите извънземни съществуват някъде. Още повече, че парадокъст на Ферми, намеква за развити цивилизации съществуващи близо до нас. Тоест Млечният път трябва да е пълен с космически апарати и други летателни форми.
Затова изглежда меко казано нелепо, че още не сме срещнали никой. Нито клингони, нито вулканци, нито ромуланци – никой.
Но да поговорим за друга теория, която набира скорост. Тази на футурулога д-р Джон Смарт. Смарт развива хипотезата, че всички извънземни цивилизации са изучили еволюционните процеси и са се отправили към един единствен краен пункт. През него те преминават от нашето пространство-време в създаването на собствени виртуални светове. Разумните чужди цивилизации не колонизират външния космос. Тази идея им се струва остаряла. Те колонизират вътрешния.
Доктор Смарт посочва, че има „огромни пространства неизползван потенциал” в реалност на по-ниско от нивото на атома. Изграждането на вътрешно пространство, както го нарича футурулогът, може да се проведе в реалност, която в момента остава извън обсега на съвременните технологии. Много скоро ние няма да сърфираме в интернет през монитора на нашия компютър, а просто ще влизаме в него като във физическо място. Ако създадем вируален свят със собствени закони на физиката спокойно можем да ознаменуваме такъв момент с фразата – “Нека бъде светлина!”
Разбира се във всяка теория могат да бъдат открити пропуски. Особено ако се отнася до нашите ограничени разбирания за реалност. Но…
Възможно е и друго. Толкова да сме напреднали, че вече да сме създали наша собствена виртуално-физична реалност. А търсенето на извънземни да е спомен, запечатан някъде дълбоко в битовете на информационното поле, което сме избрали да наречем Акаша.
НП