(бел. ред.) Тези дни ни наложиха да говорим антикомунизъм и комунистически символи. Все стържещи гърлото загорели гозби. Темата днес е опазването на България от същества от други измерения. И тъй като във времената на таблетите паметта не е ценна категория, връщаме лентата назад. За горяните говорихме преди близо три години. Публикуваме интервю с доц. д-р Лъчезар Стоянов от Департамент история на Нов български университет. Тонът на разговора не е от най-благите.
Прието е, че ние за разлика от германци, унгарци, чехи и поляци, нямаме своята революция срещу съветския режим и комунистическата власт. Истината е друга. България има своята масова въоръжена съпротива. За съжаление тази съпротива остава почти неизучена. Въпреки множеството свидетелства и документи, открити в архива на Държавна сигурност това е мъглява зона. Въоръжената борба в България, наречена горянско движение, възниква още през есента на 1944 година. Битка срещу режим избил в първите месеци след съветската окупация близо 30 000 души от националния ни елит.
Горяните се сражават с узурпаторите от 1944-та до 1956-та година. Чети оперират в цялата страна. Двадесет и осем по-големи и множество по-малки. Дори горяни единаци оказват съпротива. Петдесет и две чети влизат през границата, наричани от пропагандата диверсанти. Горяните в България се сражават срещу властта с надеждата, че така ще подтикнат САЩ към война за освобождаване на Източна Европа. Но уви, Западът и Америка имат свои планове и те рядко съвпадат с тези на народите от Източна Европа.
Стойчо Керев: Защо е било прикривано толкова време всичко това?
Лъчезар Стоянов: Това показва изключително мощната и ефикасна пропагандна машина на режима. Най-мащабното и най-дълго продължило съпротивително движение в Източна Европа, което е абсолютно доказуемо с факти, остана загърбено. То е изключително мащабно. В него се включват около 7 000 човека. По численост е съпоставимо с така преекспонираната антифашистка съпротива, която е не повече от 7 500-8 000 човека, а по-реалистичната цифра е 6 500. За едното са написани огромно количество книги, а другото все още е почти тема табу. За честта на нашите историографи и за честта на нашата наука, трябва да кажем, че от едно десетилетие булото за тези факти се вдига.
Стойчо Керев: Вие казахте нещо важно – най-дълго продължилото съпротивително движение.
Лъчезар Стоянов: Става дума за един огромен набор от документи, на които се гради моето изложение. Най-важната част бяха оформени в два обемисти тома, по над 500 страници, издадени от Държавна Агенция „Архиви“. Има една сериозна обективна основа, на която можем да градим. Тези факти казват, че всъщност има няколко важни неща. Горянското движение е доста разнопосочно. Пряко свързано е и с международни събития и с международната конюнктура.
Стойчо Керев: Как тази обстановка влияе на самото движение?
Лъчезар Стоянов: Първият тласък дават безотговорните три месеца, наистина безобразни и вън от всякакъв съдебен, административен и политически контрол. Първите три месеца на безобразното избиване на т.нар. фашисти се изразява в едно прочистване на политически и лични противници. През 1945 година хората бягат, опитвайки се да спасят живота си. Горянското движение в края на 1945 година е само 173-ма човека, по сведение на Държавна сигурност. Втората вълна започва и се стимулира от вече започналите друг вид репресии. Те са свързани с въвеждането на съветския модел на управление, паралелно със започналата Корейска война (1950 година). Надеждата е, че Западът може би ще започне една война със Съветския съюз и така се дава тласък на това движение.
---
Стойчо Керев: Когато в целия източен блок няма нито един човек, който да се съпротивлява срещу него, в България колко човека има?
Лъчезар Стоянов: През 1952 година има 3123-ма човека в гората с пушки в ръце, за да се борят с комунистическата власт в България, по статистика на Държавна сигурност.
Стойчо Керев: Има пропагандно говорене, че сме народ, който не е направил нищо срещу комунизма, че не е спасил нито един евреин, омръзна ми от този нихилизъм.
Лъчезар Стоянов: Народ, който не се цени. Това е смачкано самочувствие, ние винаги възпроизвеждаме тези си комплекси.
Стойчо Керев: Определяни сме като най-лошите в Европейския съюз, винаги търпим обиди и критики, които нямат край.
Лъчезар Стоянов: Така е. А горянското движение наистина е най-масовото и продължава до 1956-та година. Но в България имаме едно друго поколение, расло с други идеали и това обяснява няколко особености на това съпротивително движение, защо не става толкова популярно. Благодарение на изключителната сервилност на своите комунистически вождове, които два пъти искат да ни сервират на Съветския съюз като Република, Западът загубва интерес към България. Това ни обезверява и по тази причина никой не повдига въпроса за тези хора. А има и радиостанция „Горяни“ в годините на Студената война. Работи от април 1951-ва до края на 1962-ра година. Тя е разположена край Атина и се опитва по някакъв начин като част от пропагандата на Студената война да организира, стимулира и да въвежда порядък в това движение.
Стойчо Керев: Искате да кажете, че ДС не е имала агенти под прикритие.
Лъчезар Стоянов: Опитите да внедрят в него агенти по съветски опит много често се провалят, защото голяма част от уж включените като резидентура в техните редици минават на страната на горяните. Документите са много интересни, малко са активните акции, единични са случаите на завоюване на села. Най-известно е едно сливенско село, което за 3 дни е превзето. Поради своята пасивност, неговите акции не се популяризират, но пък затова е и дълготрайно. То среща една добра подкрепа, режимът му противодейства много трудно, тъй като са включени роднински, приятелски и партийни мрежи, има изключително широка основа и затова успяват чак до 1956 година.
Стойчо Керев: Не веднъж сме търсили обективността. Западът винаги има свой интерес и реагира единствено и само, когато неговия интерес съвпада.
Лъчезар Стоянов: Всеки в един конфликт защитава своя интерес, особено в Студената война, когато светът е разделен на две в политически, икономически, пропагандни, идеологически и всякакъв смисъл, разделението е тотално. Разбира се, че Западът се опитва да се възползва от тези трудности. Навсякъде има школи – във Франция и в Югославия, в които се подготвят дейци за това движение. Например в ихтиманско има една група, 52 чети са хвърлени по въздуха, т.е. Западът се опитва да се възползва, но основното за съществуването на движението е местната подкрепа, около 50 000 човека активно помагат. Много малко известно е, че в България се създават нелегални съпротивителни организации.
Стойчо Керев: Но, ако се вгледаме в един малко по-сериозен анализ, каква е причината за тази подкрепа, как се случва всичко?
Лъчезар Стоянов: Мотивите са най-различни и групите, активно борещите се с оръжия в ръка срещу комунистическия режим, всъщност се базират на една много по-голяма и тлееща съпротива. По сведения, отново на Държавна сигурност в България има над 700 нелегални организации и групи. За потенциално организирани и опасни за властта се упоменават 384 000 човека, т.е. хора, които са недоволни от управлението в България. Засегнато е от мероприятия на родната власт, хора които са в готова съпротива. Това е сведение от края на 1953-та година. Това е огромна потенциална маса базирана на хора недоволни от властта. 384 000 човека са фиксирани и следени, потенциално недоволни и готови за съпротива, съпротивляващи се на властта в пасивна и различна друга форма.
Стойчо Керев: Комунистическата партия може да греши, но Държавна сигурност никога.
Лъчезар Стоянов: Тя не трябва да греши, защото тя трябва да унищожи враговете на партията, това е нейната роля. Тя е щит и меч на партията.
---
Стойчо Керев: Горяните, патриоти на Република. Това ли бяха те всъщност, защото и това понякога е спорно?
Лъчезар Стоянов: Аз не намирам причина да не са. Една част от тези сегменти, които се вдигнаха, едно от големите съпротивителни движения, точно в Пиринска Македония (1947-1948-ма година), с двигател Горан Тодоров, човек който идилично загива. Всъщност това беше голямата и стихийна съпротива на местното българско население, когато комунистите започнаха една от най-безобразните си и престъпни акции, да обезличават със сила българското и да правят хората македонци.
Това движение, освен пасивната съпротива по места срещу терора, безобразията, антинационалността, всъщност се бореше до края, за да отстоят българския характер на това население. И не само те, старото патриотично офицерство, голяма част от тях са хора с патриотични възгледи, които бяха против съветския контрол. Въпреки своята разноликост в голяма част горяните наистина бяха национални патриоти, които се бореха за една друга алтернатива, която в крайна сметка не видяха. Трябва да спрем с комплексарския подход, че ние не сме направили нищо. Напротив, ние дадохме най-масовото и най-дълго продължилото съпротивително движение в Източна Европа.
Стойчо Керев: Благодаря за разговора.
Лъчезар Стоянов: Благодаря за поканата.