Докато кандидат-президентската кампания във Франция тече и основните партии в страната избират своите кандидати за май 2017 г., новините, че бившият президент Никола Саркози, не успя да достигне на балотажа на вътрешните избори в дясната Републиканска партия, предизвикаха размисли. Като най-известни в международно отношение личности, социологическите проучвания предричаха балотаж между Ален Жюпе – 71-годишен „голист“, обвиняван в миналото за злоупотреба с вътрешни средства и бивш министър-председател по време на президента Жак Ширак и ексцентричния Саркози.
Но в обрат в последната минута, Жюпе, заедно с фаворита Саркози бяха задминати от Франсоа Фийон, дискретният бивш министър-председател по времето на мандата на Саркози от 2007 г. Неговата популярност се увеличи по време на предаваните на живо по телевизията дебати между кандидатите, на които той се представи добре и в резултата на това Саркози отпадна. Фийон излезе начело с 44% от гласовете, срещу Жюпе с 28,6%. Бившия президент изненадващо опасна, събрал едва 20,6% от гласовете – резултат, след който той обяви своето оттегляне от политиката.
Русе, Доходно здание - зала "Европа"
16 октомври 2024 от 19:00 ч.
ПРОБУЖДАНЕТО:
Можем ли да излъжем матрицата?
Филм на Стойчо Керев
Жюпе се харесва на по-центристките последователи на Републиканската партия, докато Франсоа Фийон е традиционалист, който се представя като по-резервиран и може би по-малко показен избор, докато представя подобни, наречете ги „Мека версия на Саркози“, ако желаете, позиции.
Фийон бе изненада по време на изборите. Жюпе го подцени и се фокусира върху това да се разграничи от Саркози. Но, както резултатите от референдума за Брекзит и президентските избори в САЩ сочат, на социологическите проучвания не винаги трябва да им се има доверие и подценяваният Фийон се оказа, че явно е спечелил сърцата на партията. Католик, баща на пет деца, Фийон получи благословията на Саркози, който призова последователите си да подкрепят бившия министър-председател.
Едно от социологическите проучвания поставя Фийон далеч пред Жюпе на балотажа, от където следва, че изборите за президент на Франция накрая ще са между него и Марин льо Пен от партия „Национален Фронт“, понеже Социалистическата партия все още не може да избере кандидат, който да може да се мери с тях.
Основни страхове за мнозина във Франция е разединеността на десницата в страната, която страда от вътрешни боричкания и от липсата на политическо водачество, както и липсата на политическо водачество в левицата, където настоящият президент Франсоа Оланд бележи почти 90% неодобрение. Това ще накара левите избиратели да няма накъде да се обърнат. Това ще доведе до възможен балотаж между десницата и крайната десница, които ще спорят върху традиционно крайнодесни теми, което не само, че ще вдъхне кураж на Льо Пен, а направо може да ѝ даде победа.
И двамата искат да премахнат 35-часовата работна седмица, като Фийон се бори за максималните в ЕС 48 часа – предложение, което дълбоко ще ядоса профсъюзите, които протестираха на няколко пъти заради промените в трудовото законодателство, които бяха приети през август тази година, смятани от тях, че са в полза на компаниите и насочени срещу правата на работниците.
Фийон иска да свика референдум за налаганите от ЕС мигрантски квоти, иска да забрани буркините и иска да усложни процеса на натурализация. Такива обещания ще привлекат вниманието за гласоподавателите, колебаещи се между десницата и крайната десница – политическа територия, която Саркози се опитваше да запази за себе си, но това е и опасна тактика. Някои политолози смятат, че това ще даде допълнително доверие към програмата на Льо Пен, позволявайки на партията ѝ да диктува условията по време на кандидат-президентските дебати.
Опасността се крие във вакуума в левицата и в преместването на десницата още по-надясно. Льо Пен може да намери политическото „Блюдо на Петри“ готово за притеснителен експеримент във френската политика.
НП със съкращения от IBT/агенция „Фокус“