Аюрведа е древна наука за здравето и дълголетието. Тя е част от ведическите писания на свещените текстове. Всички те пренасят своята мъдрост през вековете от незапомнени времена до наши дни. Аюрведа е изначалната медицина, дадена от боговете. Тя съдържа методи за провеждане на профилактика, диагностика и лечение на различни болести, атакуващи грубото и фино материално тяло. Опитваме се да проникнем в това древно познание и наш гид е Юрий Ковачев.
Юрий Ковачев: Не можем да разглеждаме Аюрведа, без да споменем йога, както и обратното. Има пет елемента, които стоят в основата на тези схващания в Аюрведа. Аюрведа е древноиндийската медицина, изначалната медицина, там е запазена, там е изворът и от там черпим.
Стойчо Керев: Това ли е територията на планетата Земя, където това познание е съхранено?
Юрий Ковачев: Именно, важните неща от философията на Аюрведа са да разберем, че светът в който живеем е материален. Този материален свят в основата си съдържа петте елемента: етер, въздух, огън, вода и земя. Колкото и странно да звучи, от комбинацията на тези пет елемента се получава всичко онова, което е във Вселената и което ние знаем. Тези пет елемента са много важни за разбиране, защото се оказва, че когато те се комбинират, освен че развиват разнообразието от материални форми на всичко онова, което ние познаваме като свят, те дават и важна информация. Комбинациите на тези пет елемента дават три основни психофизически типа, които в Аюрведа наричаме „доши“. Понякога се превеждат като три природи, три типажа, но аз предпочитам да използвам думата доша, защото тя има малко по-особено значение.
Стойчо Керев: Казахте, че са три типажа. Ще ги споменете ли?
Юрий Ковачев: Това са вата, пита и кафа. Най-общо можем да кажем, че вата-доша е въздушният типаж, пита-доша е огненият типаж, а кафа-доша са земноводния, тези които са малко по-тежки, малко по-масивни, малко по-плавно се движат из пространството. Когато се съединяват по двойки, дават тези три типажа. Самата думичка „доша“ смислово има такова значение, че нещата не са както трябва, нещо е объркано, нещо е с главата надолу. Това е смисловото значение на доша, което ще рече, че ако аз съм вата-доша, което е образувано от елементите въздух и етер, означава, че в това тяло и като емоция, и като психика, и като тяло тези два елемента доминират.
Стойчо Керев: А как можем да определим кой каква е?
Юрий Ковачев: По външните белези на тялото и по характера и емоциите. Външните белези първо са тяло, височина, размер, коса, цвят, чувствителност и цвят на кожата. Всички те дават определена информация и ако си поговорим малко бих могъл да получа информация и за характера ви. Може да се усетят някакви наклонности, но най-реалистичната преценка в дошите идва от пулса. Пулсовата диагностика е най-важното, което дава информация за нас. Важно е да разберем, че доша не е просто психофизически портрет, а дава информация за това кои елементи в нас преобладават и имат по-силно разрушително действие. Ние сме подложени на промени, които условно можем да наречем разрушение и те ни носят някакви страдания. Разговорно, битово и житейски наричаме тези промени заболявания. Но зад тези заболявания стои дисбалансът на тези елементи, което означава, че ако аз съм запознат с това, което представляват елементите и тяхната същност и когато те се комбинират по двойки, това вече не е просто портрет за човека. Тогава имам очаквания, къде би могло да се пропука здравето. Този елемент преобладава и е свързан с определени качества. Това значава, че при двама човека с едно и също заболяване е необходим различен подход за лечение. Не можем да ги сложим на една и съща дъска и да процедираме по един и същи начин и с двамата, да има дадем едно и също хапче, да ги храним по един и същи начин. Това е много силна част в Аюрведа.
Стойчо Керев: Коя е следващата част?
Юрий Ковачев: Да разберем, че нашето тяло не е само плът, кости, кожа, набор от микроелементи, червени и бели кръвни телца. Това е само грубото проявление на нашето тяло. Ние имаме и малко по-фино, имаме и още по-фино, имаме и съвсем фино проявление на тялото. И това съвсем фино проявление е едно от най-важните, защото то касае нашата философия за живота и нашата ценностна система. Какво представляваме ние не просто като личност, а като личност, носител на определени ценности, свързани с живота. Това най-фино тяло се нарича тяло на разума, или „буди“, както е на санскрит. От състоянието на това тяло можем да видим и резултатите като здраве върху нас, т.е. всички заболявания в своя първоизточник идват от това, какво имаме ние в главата си, какво представляваме ние като емоционалност, какво представляваме ние като носители на определени ценности за този живот. Ако моите конепции за щастие и това от къде мога да го получа са объркани, ако те са погрешни, ако не съответстват на живота наоколо, тогава аз получавам и разочарование във връзка с действителността, които в крайна сметка се изразяват в повреда и върху грубото ми тяло.
Стойчо Керев: Но не е ли щастието специфична формула за всеки един човек?
Юрий Ковачев: Именно това ни прави различни. Това оначава, че когато трябва да се извърши профилактика или лечение, освен че се отчита заболяването като такова, трябва да отчитаме именно и нагласата на този човек и как възприема живота. Това разбиране за щастие, колкото персонализирано, колкото индивидуално, токова е и важно, за да може да имаме лечение, профилактика и резултат. Именно защото нашите погрешни разбирания за живота водят до получаването на деформация във финото ни тяло. Тази деформация се проектира върху грубото ни тяло.
Стойчо Керев: Къде около нас са тези тела?
Юрий Ковачев: Не, те не са около нас. Това сме ние, но не виждаме всичко, защото няма как да видим ума си. Ние можем да съдим по неговите проявления, по това какво се случва, когато той работи. Втората от основните точки е да разберем, че нашето тяло не е само грубото плътно, но имаме и фини тела. Ще дам следния пример. Обикновено родителите не позволяват на децата си да общуват с лошите деца от улицата, защото те имат качества, които не са приемливи за родителите и ги насочват към деца, които имат добри качества. Грубо преведено сатва е качеството на добродетелите. Ако някой човек е добър, благ, състрадателен, обичлив и работлив, можем спокойно да кажем, че този човек е сатва. Общувайки с такъв човек ние само печелим от това, защото започва този обмен на качества. Ако храната, която аз ям носи сатва, тогава използвайки тази храна внасям в себе си тези качества и това започва да влиае върху мен като човек.
Стойчо Керев: Но как да знаем коя храна е сатва например?
Юрий Ковачев: Именно по това как ни действа. Ако храната, носеща сатва преобладава, това означава, че хвърля тези качества и на нас. Сатвична храна са свежите плодове и зеленчуци в тяхната зрялост, зърнените и житните храни, ядките. Храни и напитки, които ни енергетизират малко силово, рязко, напрягат нервната система, карат ни да сме по-напрегнати носят раджас, това са напитките, с които сме свикнали през деня: черен чай, кафе, напитки от типа на енергийните. Най-лошата храна е тамас. Тази, която ни кара да се чувстваме сънливи, отпуснати, отнема ни сила, предизвиква дискомфорт в тялото и усещане за тежест. Това е най-разпространената храна – консервираната. Всичко онова, което е затворено в консерва, всичко, което е подложено на ферментация от типа на гниене. Това е тамастична храна.
Стойчо Керев: Благодаря Ви.