Въвеждането на еврото в България няма да бъде просто смяна на валута. Това е сериозен преход и очевидно предизвиква десетки въпроси.
За възрастните хора, например, ще означава разместване на вътрешен ред, изградени с години навици, числа и усещане за сигурност, които не се измерват само с курс и таблици.
Поколенията, израснали с лева, не възприемат парите като абстракция, а като памет. И то памет с история десетки години от техния живот.
Всяка сума носи спомен за труд, за инфлации, за купони, за спестявания, които са се стопявали и възстановявали.
Чужденецът у нас
Еврото, колкото и логично да е икономически, за тях влиза като чужд език в интимен разговор.
Най-голямото предизвикателство няма да бъде математиката, а доверието. Това е най-скъпата стока при тези хора.
Страхът от объркване, от надценени стоки, от неразбрани пенсии и дребни измами ще съпътства първите месеци на прехода.
За много възрастни хора всяка промяна в цената ще изглежда като загуба, дори когато реално не е така.
Ролята на държавата
Ролята на институциите тук не е само разяснителна, а морална. Защото в тези институции работят децата на хората от третата възраст.
И ако държавата говори на езика на графики и проценти, а не на човешки примери, тя ще загуби най-уязвимата си аудитория.
Нужно е време, повторение, присъствие на място, а не само кампании по телевизията. И дълги напоителни разговори по радиото.
Истинският казус
Истинският въпрос не е дали възрастните хора ще се справят. Те са преживели много по-тежки преходи.
Въпросът е дали обществото ще им даде усещането, че не са оставени сами в още една промяна, която не са поискали, но са длъжни да приемат.
Това не е просто икономическа тема. И никога няма да бъде в съзнанието на милиони нашенци, както сега, така и след време.
Това е тест за зрелостта на държавата и за начина, по който тя се отнася към паметта и достойнството на своите най-възрастни граждани.