Всяка наша клетка
представлява цех, пълен с машини, например стругове. Тези стругове са монтирани в мембраните на митохондриите – микроскопични енергийни центрове, произвеждащи „човешкия бензин“.
Те пък служат за производството на АТФ (аденозинтрифосфат). Това е „човешкият бензин“, чрез който работи целият ни организъм.
Стотици трилиони митохондрии
всяка секунда „бучат“ от „рева“ на устройства, задвижвани с протонна тяга. В микроскопична дупчица попада фосфат, който постъпва в контейнер, където придобива нови химически свойства от електрическия ток на протоните.
След това се излива в маркуч, по който постъпва вътре в митохондрията и се съединява с други фосфати, за да се образува молекулата на АТФ.
Нима тази „промишлена картина“
може да бъде част от нашия организъм? И откъде са тези „стругове“ в нашите клетки? Как там се озовават протони?
И нима устройствата, която напомнят въртящи се врати в супермаркетите, могат да съществуват вътре в нас в милионни бройки?
Всички тези въпроси и отговорите на тях се родиха у микробиолози и биофизици, които искаха да разберат как поеманата от човека храна се превръща във вещество, снабдяващо с енергия всеки наш мускул.
Какво се случва с храната?
Сдъвканата храна попада в корема, където е подложена на различни видоизменения, което предполага по-нататъшното й всмукване.
Преработката на храната продължава в тънкото черво под въздействието на различни хранителни ферменти.
Там става превръщането на въглехидратите в глюкоза и разграждането на липидите и белтъците. След това глюкозата попада в клетката.
Тя се разпада наполовина на две части (те се наричат пирувати) и в този си вид попада в митохондрията.
Какво е митохондрия?
Митохондрията е задължителна част от клетките на повечето живи организми – животни, растения, гъби.
Те осигуряват преработването на храната в енергия. Този процес се нарича симбиоза. Попадайки в митохондрията, пируватите или двете части на глюкозата се окисляват.
Недалеч от митохондрии плува молекулата никотинамидадениндинуклеотид (NAD). Енергията от окисляването при преминаването в тази молекула предизвиква отделянето на протона.
Така в края на целия този сложен процес от преобразувания възниква същият този протон, който е необходим са синтеза на молекулата АТФ.
Изследването е дело на руски учени от НИТУ „МИСиС“, които са го разработили в сътрудничество със своите австрийски колеги от Института по биофизика към Университета „Йохан Кеплер“ в град Линц.
НП/ Бгнес