Квантовата наука сега твърди,
че ние създаваме своята реалност, но въз основа на това, което са твърдели древните, подобно твърдение е близко до действителното положение на нещата, но не напълно вярно.
По-скоро, за всеки момент от нашия живот ние изживяваме много едновременни възможности във времето.
Те са дремещи в нашия космос, спящи, докато ние ги събудим посредством изборите, които правим.
Една от големите мистерии
на науката е защо две трети от генетичния код е изключен. До 1953 г. науката вярваше, че генетичния код е фиксиран.
В последните години беше открито, че човешкия генетичен код е променлив, и че представлява нашите реакции под формата на чувства и емоции.
И то докато преминаваме през предизвикателствата на живота, и че именно те определят кой от тези кодове се включва и изключва.
През 1957 година,
един физик в Принстън, Хю Евърет, постулира, че за всеки момент от нашия живот има моменти, възможности и резултати, които се развиват едновременно и са налице за всеки избор от нашия живот, който сме направили.
Всички те възникват едновременно макар, че ние не непременно осъзнаваме съществуването им. Той нарекъл това паралелни възможности.
Научната фантастика незабавно възприела тези идеи и както толкова много други, това не е било доказано като научен факт.
Това, в което се нарича „Ефектът на Исая”
е, че древните пророци са били всъщност адепти в преминаването между тези паралелни реалности.
Сега те ни дават представа какво са видели като възможности с думите, които са им били на разположение преди 2,500 години.
Те пристъпили една крачка напред и ни дали познанието как да определим кои от тези възможности са се разиграли в нашия живот.
Всеки път, когато правим изборите, които ни позволяват да се придвижим към тези нови възможности, ние преживяваме Ефектът на Исая.