През 313 г. Константин издава Миланския едикт, с който въвежда християнството като официална религия във Византия.
Самият той приема християнската вяра в края на живота си. Царица Елена отива на поклонение по местата, където е живял Христос, построява няколко манастира и открива кръста, на който е бил разпнат Исус.
Това събитие се смята за най-важното
в историята на християнската църква и затова император Константин и майка му Елена са канонизирани за светци.
Император Константин е погребан в златен ковчег в църквата „Свети Апостоли“ в Цариград, а градът 16 века носи името му – Константинопол.
Оттогава на 14 септември църквата чества Въздвижението на честния и животворящ кръст.
Забранено е!
Според народните вярвания на днешния ден строго е забранена всякаква полска работа.
Селските стопани свързват празника с предпазването на реколтата от градушка. Вярва се, че „Еленка и Костадин носят градушката в чувал“.
Това е денят на игрите върху огън – нестинарството, запазени и досега в някои райони на Странджа, но почти само като атракция.
Празникът започва няколко дни преди деня на Свети Константин и Елена – със събиране на средства за общ курбан, а също с почистване и поправяне на изворите и кладенците на селата.
Традицията
На мегданите предварително е приготвена голяма клада от няколко товара дърва.
Вечерта те се запалват, а всички се събират около кладата и слушат ритъма на ритуалния тъпан, по-късно – и хороводните мелодии, предназначени за обреда.
Когато огънят стихне, останалата жарава – живите още въглени, се разстилат в кръг.
Около тях се извиват хората, а начело се носят иконите на Св. Св. Константин и Елена.
В жаравата влизат боси нестинарите, които най-често са жени. Те са като че ли в несвяст, в унес. Вярва се, че иконата на светеца, която държат, ги запазва от огъня.
В това състояние нестинарите понякога изричат пророчески думи, гадаят бъдещето или общуват с умрели предци. Трансът и ритуалният им танц траят няколко минути.
След нестинарските игри всички се събират на общата трапеза с приготвения курбан.
НП