Денят, в който България е друга

Веднъж в годината се събуждаме с подозрение. Подозрение във всичко, което ни заобикаля.

Денят, в който не вярваме на никого, включително и на собствената си сянка, защото тя може да е просто прожекция от проектор, скрит зад дивана.

Прожекция на 2 декември 2025 от 19:00 в кино "Люмиер", София

Проект контрол

скрити истини, които управляват света

Филм на Стойчо Керев

Джорджия Николова, Мартин Захариев, Иво Величков, Нора Пенева, Вълко Чобанов, Оксана Хорват-Станчева, Мадлен Алгафари, Кристиян Шкварек, проф. Бойко Рангелов, Христо Нанев, Росен Петров

Купете билети сега
или на касите на НДК

За всеки случай – не отговаряйте на телефонни обаждания с „Да“, не отваряйте странни пакети и не вярвайте на съобщения от „банкА“, написана с главно „А“.

Как е започнало всичко?

Според историци – а те понякога също са заподозрени в участие – 1 април се заражда през XVI век, когато Франция преминава към Григорианския календар. И на това не знаем дали да вярваме…

Онези, които продължили да празнуват Нова година на 1 април (вместо на 1 януари), били наричани „априлски глупаци“. Днес със същото наричаме тези, които още чакат писмо от дядо Коледа.

Шегите през годините

Традицията се е развила. В миналото хората лепяха хартиени рибки на гърбовете си. Днес лепим фалшиви новини в интернет и ги споделяме със скоростта на светлината.

Всеки 1 април социалните мрежи се превръщат в сцена на масова истерия: „Марс атакува!“, „ДДС-то пада!“, „Сашо Кадиев влиза в политиката!“ – а ние четем, смеем се… и тайно се надяваме поне едното да е истина.

Как да оцелеем днес?

Не вярвайте на нищо, което започва с „Според източници, пожелали анонимност…“ Ако някой ви каже, че сте спечелили нещо, проверете дали изобщо сте участвали.

Ако приятел ви подари торта – погледнете я подозрително. Може да е солена.

Ако гаджето каже: „Искам да говорим сериозно“ – помислете дали днес не е ден за предложение… или за бягство.