В продължение на векове сме си задавали въпроса: Откъде идваме? Дали Земята е нашият единствен дом, или сме дошли от някъде другаде?
В последните години някои учени и изследователи повдигат един смел, почти научно-фантастичен въпрос: Ами ако хората всъщност са наследници на древна марсианска цивилизация?
Прожекция и среща в ЛОВЕЧ - Читалище "НАУКА - 1870"
12 март 2025 от 18:00 ч.
ПРОБУЖДАНЕТО:
Можем ли да излъжем матрицата?
Филм на Стойчо Керев
Купете билети тук или от касите на читалището
Марс: Червената планета, която някога е била синя?
Марс винаги е бил в центъра на човешкото въображение – митове за богове, романи за извънземни и конспирации за марсианци.
Днес обаче знаем, че Марс не винаги е бил мъртва, пустинна планета. НАСА и други космически агенции са открили доказателства, че преди милиарди години на Марс е имало вода – реки, езера, а вероятно и океани.
Атмосферата е била плътна, а температурите са позволявали условия за живот. Тук възниква въпросът: Възможно ли е Марс да е бил обитаван? И ако е бил, дали ние не сме негови наследници?
Лицето на Марс
През 1976 г. космическият апарат „Викинг 1“ изпрати снимка на повърхността на Марс, която шокира света – Лицето на Марс, огромна формация, която прилича на човешко лице.
Макар че по-късно учените обясниха това като игра на светлината и сенките, за мнозина това беше доказателство за древна цивилизация на Червената планета. А и учените понякога грешат…
Допълнителни снимки разкриха странни структури, наподобяващи пирамиди и руини. Разбира се, скептиците твърдят, че това са естествени геоложки образувания, но нека си зададем въпроса:
Ако някога на Марс е имало цивилизация, не биха ли тези следи били логично доказателство за нейното съществуване?
Възможно ли е да сме бежанци от друга планета?
Нека хиперболизираме: какво ако човешката цивилизация не е възникнала тук, а е била пренесена на Земята?
Представете си древен Марс – обитаван от технологично напреднали същества, които са изправени пред унищожение.
Неговата атмосфера започва да се разпада, водата изчезва, а повърхността става негостоприемна.
В последен опит да оцелеят, марсианците изпращат семена на своя живот към близката и гостоприемна планета – Земята.
Какво ако хората сме техни „потомци“?
Може би митът за потопа, който съществува в много древни култури, е препратка към тази миграция.
Древните легенди за „богове от небето“ биха могли да бъдат смътни спомени за марсиански прародители, които някога са обитавали нашия свят.
Освен това, човешкото тяло изглежда слабо приспособено към някои земни условия.
Слънчевата радиация ни вреди, страдаме от проблеми с гравитацията при дълги периоди без движение и сме зависими от технологии, за да оцелеем в дивата природа.
Може ли това да е намек, че нашите предци са дошли от среда, различна от тази на Земята?
Ако не сме родени на Земята, а сме пътешественици от друга планета, това би направило нашето съществуване още по-красиво, защото бихме били част от една космическа одисея, която едва сега започваме да разбираме.
НП