„Светът се управлява от много по-различни хора, отколкото си представяте„, твърди британският министър-председател Бенджамин Дизраели още през XIX век.
Ние сме човешки същества, а не симптом на пренаселеност, с който някой трябва да се справя. Хората си мислят, че са свободни, но не са.
Дадена ни е илюзията за свобода, илюзия на избора
Гениалното на тези управляващи е, че създадоха общество, което отказва да види това, което е пред очите му.
Което е? Това, че сме роби. Съществуват цели групи от хора в мрежата, които вярват, че светът е управляван от тайни организации.
От поколения насам хората, управляващи света можеха да се крият, защото те притежаваха почти всички традиционни форми на медиите.
Интернет сякаш промени всичко това. Но интернет може да е заплаха за тези на власт, а същото така е и най-силното им оръжие.
Въпросът дали ключът за разкриване
на машинацията е във Федералния резерв остава валиден. Американското правителство осигурява така наречената финансова стабилност, защото федералните могат да печатат още пари от въздуха, но правителството винаги ще бъде в дълг към федералните власти.
Всяко едно нещо, което правим в интернет се следи. Всеки пратен имейл, всеки сайт, в който влизаме, всяка снимка, която гледаме във фейсбук.
Джордж Оруел е предвидил, че „Биг Брадър“ ще ни наблюдава един ден. Но това, което не е предвидил е, че ние самите го създадохме и ние доброволно дадохме себе си.
Много хора питат кои са „Те“? Билдербергската група, Илюминатите… Бохемската гора, ООН, Халибъртън, Военен-индустриален комплекс, Ротшилд, Рокфелер? Или ЦРУ, NSA, MI6, The IMF, Световната банка?
През 1913 година
старшият съветник на Удроу Уилсън, Едуард Хаус, съзнателно е пращал пътническия кораб RMS Lusitania във води, контролирани от германците с намерение да бъде ударен от подводница, което и се случва и вкарва Америка в Първата световна война.
При Тонкински инцидент два американски кораба са нападнати от три виетнамски и това вкарва САЩ във Виетнамския конфликт. През 2005 г. NSA разкрива класифициран документ който казва, че Толкинския инцидент не се е случвал. Никога.
Ако погледнем само 11 септември, няма как да си помислим, че може да измислят подобна схема, но ако погледнем назад в историята, ще видим, че подобни постановки срещу собствената си държава е една от най-старите и често използвани тактики за започване на война.
Не можем да докажем,
че не съществуват тайни господари, които се опитват да контролират и манипулират света.
Параноичната шизофрения често подсъзнателно създава илюзия, която не може да се отрече.
Това им позволява да живеят в тази илюзия безкрайно. Сега, не казвам, че всички хора, вярващи в конспирации са шизофреници.
Но, ако илюзиите не се обуздаят, резултати от това може да доведат до много опасни последствия.
В статия от 2003, публикувана в Time Magazine се твърди, че всичко е свързано с Tarsus Club.
Това е място като подслон за политици, лидери на корпорации, големи световни играчи. Пресата е съобщавала за специални срещи през април 1946, май 1962, май 2001.
Всички дати са свързани със специфични срещи на Tarsus Club, всяка от които се състои точно преди голямо световно събитие.
Тоталното медийно затъмнение
си проси да бъде запълнено с плодородно въображение. Новинарски емисии, преса, нещо, което по принцип е било обективно, но е било изобретено от тях.
За да могат да контролират съобщенията? И разбира се да получат внимание. Те ни показват съвсем малка част от тяхната сила.
Проектът за единно световно правителство, една организация, която да управлява всички народи и всеки човек на тази планета е задаван като тема от Алис Бейли, Х.Д.Уелс, Адолф Хитлер, Горбачов, Джордж Сорос, Хърбърт Уокър Буш.
Всички тези хора в един момент
са призовавали за нов световен ред. Загадъчни атаки, които оправдават война, търговски сделки, които заличават границите, сриването на фондовата борса, чрез която се трупат милиарди.
Всички тези събития, които постепенно тласват повече власт в по-малко ръце, в ръце привидно разединени индивидуалности, които всъщност, всички ги свързва един елемент.
Това е система от човешки и материален ресурс в един опънат плет, сериозна ефикасна машина. Нейните намерения са маскирани, а не публични.
Грешките са прикрити, не открити. Противниците са замлъкнали, а не се хвалят. Разходите не се поставят под въпрос, не се публикуват слухове, не се разкриват тайни.
Така истината се размива отново и отново. И едва ли ще бъде казана някога от когото и да било.
НП/по Кристофър МакБрайд